Здравейте, младежи

Ето, какво мисля аз.
Наистина, твърде малко е известно за Ивайло, при това пристрастно - писано от враговете му, за които, май е било доста важно истината направо да се забрави, че иначе, токе виж ...
Все пак, някои неща, можем за приемем за верни:
- Ивайло се проявява за пръв път в Североизточна България - гранична област на съприкосновение със Златната орда;
- той е бил извън йерархията на тогавашното българско общество - приравнен с най-бедните селяни - също извън йерархията, защото те не са плащали данъци, а според старата римска традиция, възприета абсолютно и в България място в обществото има само този, който плаща данъци (сетих се, че тогава комай целия ни днешен пръдлив "елит" ще трябва да пасе свине, ама нейсе);
- Ивайло е притежавал завиден авторитет сред своята среда на декласирани от изграденото по късноримски образец българско общество хора.
- Ивайло е имал изключителен военен талант и командирски умения от самото начало на своята въстаническа дейност;
- Ивайло е воювал първо с татарите и едва след това с Търновския цар, при това, след като последният е предприел поход срещу него;
- Ивайло се е отнасял, меко казано пренебрежително към Константинополския император и неговите дипломатически инициативи. Възприемал е сериозно само военните му усилия.
- От търновските боляри, той е говорел на един език само с Георги Тертер, чиято куманска жилка не е била тайна. Не че са се погаждали, но поне единият е разбирал какво казва и прави другият.
- Ивайло не е познавал централният държавен апарат на българската държава и не е можел да го подчини и използва за укрепване на властта си. Централният апарат го е приемал на нагъл натрапник и е допринесъл много за края му.
- военачалниците на Ивайло са имали изключително български имена, като не са посочени никакви техни титли или официални длъжности, дори и при временната победа на въстанието и завземането на централната власт. Всеки от тях е командвал постоянно определено "свое" съединение - нещо нехарактерно за византийската (и българска) система от онзи период. Очевидно, въстаническата армия е имала своя йерархия, принципно различна от тази на средновековната българска държава, която не се е променила и след завземането на властта.
- въстаническата армия на Ивайло е била боеспособна сила още от създаването си, като е издържала три години непрекъснати бойни действия на два, а понякога и на три фронта. За това време, тя се е професионализирала, но още от самото начало е показала нехарактерна за сбирщина средновековни селяни боеспособност.
- прехвърлянето на съединенията от фронт на фронт се е извършвало при голяма скорост на марша и пълно запазване на боеспособността. Малко армии от онзи период са можели да го направят, а за тълпи селяни това е абсолютно невъзможно (справка Кръстоносните походи от същия период). Постижението говори за преобладаване на конницата и организирано снабдяване по време на марша.
- След поражението си, Ивайло търси съдействие именно от татарите в Златната орда, чието държавно устройство познава твърде добре - обръща се към първия министър Ногай, а не към владетеля-Чингисид, Токтай. Осведомен е, че владетелят няма реална власт, но също така и, че Ногай е много ревнив и не гледа с добро око дори на официалните пратеници, обръщащи се към владетеля. Страхува се, че "вълчето" ще заякне и ще му прегризе гърлото (така и става). Ако някой приближен на Ногай се опита да установи по своя инициатива връзка със владетеля, незабавно бива убит публично, на пир, както е убит Ивайло. След "посещението" на Ивайло, Ногай винаги гледа да има под ръка някой български принц - най-добре престолонаследник, за да може да се курдиса като фактически управник на България, ако в Златната орда му припари под г... ъза.

За да се поддържа интереса, моля, кажете как да интерпретираме тези факти.

Накрая, аз ще ви кажа как ги интерпретирам, за да не манипулирам мнението ви с предварителни обяснения.

Бъдете живи и здрави