Не съм голям специалист по средновековна българска история, но ще опитам да ти дам някои отговори:
Преди време се твърдеше, че Ивайло е бил най-прост селянин, свинепас. В последствие, след анализа на някои исторически извори и най-вече след анализа на влиянието му върху българското селячество и похватите, с които си служи, някои историци лансираха версията, че Ивайло е дори дребен феодал от Северозападна България. При всички случаи не е бил от тези, които са били с много имоти и дори средновисока длъжност.
Няма много извори за Ивайло, а доколкото има те са предимно ромейски. Без да имам в момента възможност да проверя, мисля, че основно сведения за него е оставил Георги Пахимер. Знае се само, че е от Северозападна България, която по онова време е най-страдаща на от татарските опустошения. Затова и малката му в началото армия се отправя срещу татарите.
Силно е да се каже, че в армията му са участвали само селяни - може да е имало и дребни и средни феодали, но селяните са огромният й ресурс.
Мисля, че е имало от всички видове селяни. Впрочем за парици, клирици и отроци ли говориш?
Ивайло е съвсем действително лице! Ромейските извори, изпълнени с присмех говорят за свинепасът Лахана или Бърдоква, който "препасал меч, яхнал кон и се впуснал в дела по-големи от неговите възможности". Дълги години не е било ясно какво означават изразите Лахана и Бърдоква. В последствие след внимателен лингвистичен анализ се прави предположението, че Бърдоква, съответства на гръцкото Кордокувас, което означава салата, маруля /цитирам по памет/. Но това с нищо не подпомага търсещите името на мистичния цар, освен, че прави намек за произхода му. Още повече ромеите загатват за това, че ядял трева. Предполагало се е, че мистичният Лахана е управлявал някъде около 1277 г. В годините около българското освобождение се открива един надпис /мисля Свърлижкият/, в който се посочва, че този манастир е изграден в годините на цар Ивайла 1277 - 1278 г. Недоумението нараства. И тук К. Иречек прави простичкият извод, че всъщност Лахана не е друг, а самият Ивайло. Трудно е и да се твърди обратното: няма сведения друг мистичен цар да е управлявал по това време, а ромеите грижливо посочват имената и на Константин Тих и на Иван (III) Асен III и на Георги I Тертер.
Както писах Ивайло си е истински и името му е истинско. Истински са и подвизите му: разбиването на татарски отряди, възцаряването му и сватбата му с царицата, убиването на пленниците, победите му над ромеите с армия от не повече от 5 000 - 7 000 души. Истински са и имената на войводите му: Стан, Кънчо и др.
И още нещо: Извори от по-късно време говорят за Лъже-Ивайло I и Лъже-Ивайло II, които се появяват при турските нашествия на Балканите. Нещо повече: първият от тях дори побеждава османците, но василевсът уплашен го хвърля в тъмница.
Изворите ясно и красноречиво посочват за изключителното и невиждано преобразяване на селячеството, което захвърля криваците и сечивата и тръгва след селския си вожд. Името му е Ивайло!