Британски знамена в краката на ген. Вазов
Историята пожела да приключим Първата световна война с една блестяща военна победа именно при Дойран. Тук към 15 септември Антантата събра в ударен юмрук четири английски (22, 26, 27 и 28) дивизии, две гръцки (Серската и Критската) дивизии и една френска. Освен английската артилерия тук бяха струпани цялата гръцка тежка артилерия, десетина френски батареи, въздушна дивизия.

Срещу тях противостоеше една-единствена българска дивизия - все същата 9-та плевенска. 34500 български мъже от Плевенския, Ловчанския, Троянския, Преславския и Битолския край. Между имената на загиналите по паметниците четем имената на хора от всички народности, живеещи в българската земя. На тях се падна да спечелят най-голямата военна победа в историята ни.

Атаката започна на 16 септември с мощна артилерийска подготовка и стотици оръдия в течение на 48 часа разораха българската предна позиция. Да сутринта на 18 септември бяха изстреляни 150000 снаряда - от тях 10000 с отровен газ.

Генерал Вазов признава, че никой не се е надявал на победа, съотношението на силите е било 1:7. Но всички българи решили, че неприятелят ще влезе в България само през труповете им. Готвейки се да умират, по стар български обичай войниците облекли чисти ризи, а офицерите парадните си мундири.

За щастие почти всички останали живи. От страшния артилерийски обстрел българските загуби били само 9 убити и 40 ранени. Затова когато в 5 часа сутринта на 18 септември англичаните атакуват, ги посреща унищожителен огън. Английската атака е удавена в кръв. Десет хиляди англичани са убити само в първия бой. Цял ден е нужен на англичаните да се опомнят.

На 19-ти в 03 часа след девет обстрела с газови снаряди англичаните хвърлят в пехотна атака всички налични сили (включително готвачи и санитари) и една от гръцките дивизии. Те успяват да нахлуят в българските окопи и тук в ожесточен шестчасов бой на нож са унищожени до последния човек. На мястото, където съседстват 9-та и 11-та дивизия, се разиграва нова трагедия - една английска бригада и втората гръцка дивизия атакуват през поле, обрасла с висока изсъхнала трева. Достигнала до българските окопи англо-гръцка пехота е отблъсната. Оцелелите изгарят живи в подпаленото от българската артилерия поле.

В четиридневните сражения англичаните губят 4000 бойци и офицери и дават 550 пленници. Гърците губят 20000 бойци, французите 3500. А плевенци - 494 убити и 1208 ранени. Бог наистина в тези дни е бил българин.

Англичаните са царе на феърплея. През 1936 г., на празненствата в Англия по повод годишнината от края на войната, е поканен и ген. Вазов. Дефилиращата английска знаменна рота свежда знамената само пред българския генерал. Правилно - само той нанесе поражение на англичаните в тази война.