Някои от светците в източноправославния синаксар имат доста оспорима/и то най-меко казано/"святост".

Един от тях е "свети"Фотий тоест известният патриарх Фотий "светителствувал"на два пъти като Константинополски патриарх /858-867 :877-886/ за който,съм сигурен макар и да не съм влизал във връзка в скоро време с "другия свят",че се намира , в тази негова част,където е доста горещо,мирише на вряла смола и между казаните се разхожда с вила на рамо един господин с рогца,опашка и козя брадичка.
Фотий би трябвало да там,защото нищо от това което се пише за него от "историци"например като проф.В.Гюзелев не е вярно !

Обаче той не е обект на внимание в постинга и тук ще спомена само една от "заслугите" на Фотий да се намира именно там където е според моето предположение.

Известно е как адрианополския селянин от арменски произход Василий се издига за кратко време от коняр на аристократа Теофилица до император на Византия-сексуални услуги на някои от първите мъже на Византия в т.ч.и на император Михаил ІІІ,убийството на кесар Варда,убийството на самия Михаил ІІІ и др.п.
Обаче след като заема престола на 23 септември 867 г.идва момент когато нисшия му произход на парвеню започва да го измъчва и той подобно на сегашните ни политически мъже и жени/нищо ново под слънцето !/започва да се нуждае от някаква.... такава.... по инаква биография която да затъмни истината,че преди да облече пурпурната туника най-напред , до 25-та си година с напукани пети,мазолести ръце е жънал нивите около Одринско под жаркия пек на южното слънце ,а след това е споделял леглото с Михаил ІІІ.

Услугата за съчиняване на тази биография му оказва именно Фотий ,който пък от своя страна отстранен от патриаршеския престол през есента на 876 г.от Василий І, 10-на години -между 867-877 си е гризал ноктите от яд че не е патриарх.
Под формата на "предсказание"той написва биография на Василий І,съгласно която същия бил потомък по бащина страна на персийския царски род Аршакиди,а по майчина на Александър Македонски и с помоща на един монах го пробутва в царската библиотека с указанието че само Фотий може да разгадае предсказанието.
Естествено Василий І позволява да бъде изненадан с неизвестния му до тогава царски произход и за награда фотий за втори път става патриарх.

Не по-малко любопитна е биографията и на "светеца"Николай ІІ Мистик/901-906 :912-925 г/-интригант,подъл и зъл човек с извънредно големи политически амбиции и" душа"на всички заговори срещу императорите Лъв VІ и Константин VІІ.
Само при заговора от юни 912 г.на Константин Дука ,инспириран от Фотий на съвеста на този "светец" тежи смърта на няколко стотин души убити при потушаване на бунта на Дука.
А пропо не случайно цар Симеон който лично и добре е познавал Николай ІІ очевидно се дразни от умилително-сълзливите хленчове на същия в писмата му и твърде често му отговаря с убийствена ирония и сакразъм.

Тези два примера са само нищожна част от твърде мирянската дейност на двамата" светци" ,паметта поне на единия /Фотий/ да чествуваме на 6 февруари по синаскара на Българската православна църква.

Съгласно него на 12 януари трябва да почитаме и Св.Сава,чието име носи величествената катедрална църква в Белград от снимката.

КОЙ Е СВЕТИ САВА ?

Общо взето той на времето -през първите десетилетия на ХІІІ в-,е това което е днешния сръбски патриарх Павле-отчаян сръбски шовинист превърнал съвременната СПЦ в последно гнездо на тази зараза която духовно опустошава цели поколения на сръбския народ и от която той ще се освободи поне след 1-2 поколения.
Сиреч Св.Сава на своето време повече се е грижел за интересите на сръбското кралство отколкото да сее доброто разумното и вечното на християнската религия и морал, в остро нуждаещия се от това и някога и сега сръбски народ.

Преди да премина към един от конкретните факти за твърде оспоримата му святост,който прави озадачаващо присъствието му в синаскара на БПЦ,ще представя някои биографични данни за Сава.

Той е трети син на великия жупан Стефан Неманя,който е бил определен за глава на сръбската църква и при конфликта между двамата му по-големи братя Вълкан и Стефан Първовенчани застава на страната на последния и му помага през цялото му управление не само със светоотечески грижи но и твърде мирянски дела.
Едно от тях е голямата услуга оказана за дестабилизиране на югозападна България т.е. Македония и откъсването й от възстановеното българско царство от 1214 до 1230 г.

Ето съвсем накратко историческия епизод в който главна роля играе "свети"Сава.След смърта на Калоян както е известно в българия започват междуособици в резултата на които от царството се откъсват две обширни области начело на които стоят роднини на Борил-братовчед му деспот Слав- владетел на Родопите , Беломорието и част от Източна Македония и Стрез,който по данни от сръбски извор е брат на Борил.
Стрез владее останалата част от Македония със столица Просек,като преди това подгонен от Борил намира убежище при Стефан Първовенчани и с негова помощ си осигурява владеенето на "половината България"/по същия извор/
Обаче времената се менят и към 1213-1214 г.двамата братя Борил и Стрез се помиряват и заедно с зета на Борил-император Анри замислят поход срещу Стефан Първовенчани.

В стремежа си да разстрои опасната коалиция Стефан изпраща Сава при Стрез за да го разубеди.Но Сава не успява в тази част на мисията си! Успява във втората част - ОРГАНИЗИРА УБИЙСТВОТО НА СТРЕЗ -след което Югозападна България т.е.Македония между 1214 и 1230 г.става част от епирската държава на Тодор Комнин,който е изключително улеснен от за това факта,че е потомък на цар Йоан Владислав.

В края на 1235 г.архиепископ Сава идва в България от Палестина като целта на посещението му са неизвестна.Може да се предполага
че това има някаква връзка с предстоящото признаване на Българската патриаршия от източноправославните църкви.
Сиреч да се предполага, че Сава е искал да склони Йоан Асен ІІ,като тъст на сръбския крал Власислав да съдействува за издигане на сръбската архиепископия в патриаршия.
Както и да е било ,но твърде скоро след идването си в Търнов той умира на 14 януари 1235 г.и след една година мощите му са пренесени в Сърбия.

Завършвам с въпроса -може ли един политически интригант и организатор на политическо убийство ПО ПРИНЦИП да бъде почитан за светец ,както е случая със Сава и присъствието му в синаксара на БПЦ.

По тази логика в бъдеще за светци биха могли да бъдат обявени и подбудителите на убийството на отец Стефан Камберов.