че пропуснахте обидното ми държание и решихте да отговорите. Мразя "стандартните" фрази както опреди "... висш и последен стадиий на ..." или днешните "страшна катастрофа" и т.н.т и реагирам невъзпитано в такива случаи още повече, че се употребяват днес по инерция от хора, които всъщност няма как да знаят какво всъщност се е случило тогава. Направих грешка, случаят не беше такъв и се извиних (това рядко ми се случва - да си призная грешката, може би защото съм "непогрешим") .
Ти навлизаш в подробностите на проблема като отчиташ и специфичните български условия. Да, един нищо и никакъв указ 56 "работеше" доскоро (допреди 5-6г.) навръх всички изгласувани закони.
Да, СИВ държеше 1/3 от световните пазари и те всъщност бяха по-продуктивните, защото 1. бяха в процес на бурно развитие 2. Там също се действаше с лозунги и постановления и България повече вземаше отколкото даваше(пропускам гафа с Ирак).
Всъщност защо тоталитаритаризмът да е неестествен(далеч съм от мисълта да го защитавам). Като пропуснем лозунгите и лагерите, като икономическа система тотаритаризмът беше един монопол. Пазарните механизми в него на ниско ниво никога не са преставали да действат, но горе в управлението, те не оказваха влияние, което е правилно, защото има неща в света и в държавата които не се измерват с пари. Светът върви по тази пътека - към монопола от дълго време, а "тоталитаризмът" го постига с един замах. В развитите държави това монополно устройство на държавата е отдавна установено и смяната на правителствата е формална, те се сменят но управлението на монопола си остава, квотите между отделните участници в него са отдавна установени а за овцете се устройват от време на време панаири, наречени паламентарни или президентски избори. При нас този цирк се наричаше надбягване с един кон(но все едно циркът си е цирк) . Нашата монополна система беше много по-здрава и всеобхватна от тяхната(защото беше явна), но и по-малко гъвкава. Освен това в световен мащаб съществува едно явление, което може да се опише накратко така - в надбягването за местата за управление некадърниците успяват да изпреварят останалите. В "демократичния монопол" няма проблем, те реално не управляват, но при нас проблемът се натрупа с годините (постепенно некадърниците заеха управленческите кресла на всички нива) и започнаха реално да управлявят.
В средата на 80-те всички мои колеги, които по моя преценка, бяха некадърни, изведнъж се оказаха "приети в партията", и тъй като бяха много напористи, започнаха да изместват по-старото партийно поколение (където все още се намираха способни хора). Освен напористи, бяха и много лакоми и започнаха да мислят главно как да се наядат, а не как да управляват(последното не го и можеха). Този процес беще започнал отдавна но тогава беше апогеят му и то не само в България. Малко след това управлението се оказа блокирано(и няма как да не бъде). Това събори нашия вид "монополизъм". А иначе системата на монополната държава(или обединението от монополни държави ) може да е неприятна за отделни индивиди, но е много ефективна и полезна (и приятна)за по-голямата част от стадото.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.