Конкретно на ония земи историята е доста тъжна. Величаво трагична, така да се каже. Величава, понеже тъкмо оттам тръгнал единственият български поход против османците - походът на двамата братя Мърнявчевичи: прилепския крал Вълкашин и деспотът на Сяр Йоан Углеша. (Надявам се няма да оспориш, че един поход, съставен от български войски, е български, нали, нищо че сърбите си го присвояват честичко, понеже братята били божкем сърби по произход ) Били разгромени в едно нощно сражение при Черномен, близо до Одрин.
Отговорът на османците не закъснял, веднага хукнали нанатам. И така крал Марко и велбъждският деспот Константин Драгаш осъмнали османски васали. Един вид, присъединили се към останалите български владетели васали на Мурад
Най-дълго оцелява Солун, наричан от чужденците Тесалоники. До 1408 г. Солун е под властта на император Йоан Палеолог (те ти на българин по произход, по майчина линия внук на цар Иван Александър). Османците обсаждат Солун от 1423 до 1430 г. Крепостта пада, ако не се лъжа, през март 1430 г.

Прочее, аз лекции ли изнасям тука? Извинете ме всички

НЕБЕТО ВИЖДА