Димитър Табаков, "хоризонтът на познанията - Българите през вековете", София, 1999
стр. 104-105

Така например археологически и исторически данни за нашата Хуно-Българска писменост са открити през 1978 г. в развалините на манастира при железопътната гара Равна, недалеч от Провадийската река в Северна България, на около 25 км от Плиска. Това е едно от най-сензационните археологически открития в земите на днешна България. Откривател е археологът Казимир Попконстантинов и веднага от Москва била пратена и включена в неговия колектив от сътрудници рускинята ст. н. с. А. Мединцева от Археологическия институт в Москва. Нейното „сътрудничество" се състояло в това да следи да не би това епохално откритие да направи на пух и прах фалшификациите относно писмеността на Българите и |славяните в руската историография. До 1986 г. в манастира при Равна са намерени общо 220 каменни надписи и 1800 рисунки на животни, фигури на светци и шамани, ловни сценй, кръстове, митични зверове и пр. . Оттогава до 1992 г. са открити още 80 каменни надписи и 1400 рисунки, с което се стига до общия брой от 300 каменни ; надписи и 3200 рисунки. След тази последна дата не е известно дали са намерени още археологически паметници, но трябва да се има предвид, че само една трета част от целия манастирски комплекс е била разкопана (78). От товг можем да си извадим заключението какво още предстои да се изследва.
Над тази огромна по значение археологическа находка падна завесата на мълчанието. Само от време на време се появяват откъслечни бележки в различни статии на няколко автори, които нямат стремеж да ни осведомяват ясно и открито за нашето Хуно-Българско минало. Не е издаден пълен сборник с текстовете на всички открити досега надписи и фотографии на рисунките и на самите каменни надписи, по подобие на сборника, съставен от В. Бешевлиев за другите каменни надписи на нашите деди Българите. Няма издадени епиграфически и филологически анализи, които несъмнено ще потвърдят наличието на Хуно-Българска църковна писменост в Дунавска и Вардарска България. От датата на откритието досега са изминали вече 20 години. Защо е това мълчание?
Мимоходом Казимир Попконстантинов дава отговора на този въпрос като съобщава на какви азбуки са написани надписите. Ето думите му: „...Надписите могат да се разделят на шест групи: РУНИЧЕСКО ПИСМО (рунически знаци, чиито носители у нас са прабългарите); на гръцки език; с латинско писмо; на старобългарски - с кирилско и глаголическо писмо; двуезични - на гръцки и старобългарски; СЪС СМЕСЕН ПИСМО - КИРИЛИЦА И РУНИ..." . Ето отговора на горния въпрос! РУНИЧЕСКО ПИСМО и СМЕСЕНО ПИСМО - КИРИЛИЦА и РУНИ! Явно е, че руническото писмо на Хуно-Българите, употребявано в религиозната книжнина, е станало първообраз за славянските преводи, а може би и от него са били правени славянските преводи. При тези преводи са били употребявани и Гръцки и Латински текстове. Новата „славянска" КНИЖНИНА СЕ Е ПОЛЗУВАЛА ОТ ХУНО-БЪЛГАРСКАТА РУНИЧЕСКА КНИЖНИНА, както и от Гръцката и Латинска книжнина. Този факт променя изоснови досегашните представи и хвърля в паника тези, които създадоха „славянския култ" на Кирил и Методий. Те упорито ще се стремят да отричат, отново ще фалшифицират, ще обясняват и оправдават досегашната си дейност или бездействие. Дали те все още имат слепи и невежи последователи? Във века на информацията такива ще намаляват по брой и ще стават все по-малко и по-малко!