QUEENSRYCHE - Promised Land

След 4 годишното мълчание, последвало комерсиално успешния Еmpire и прекъснато единствено от участието на групата в саундтрака към "Последният екшън герой", QUEENSRYCHE се завърнаха през 1994 с Promised Land. Албум колкото дългоочакван, толкова и изненадващ. Верни на себе си, сиатълските музиканти създадоха албум без аналог в дотогавашното им творчество. PL е доста далеч от опростеността и достъпността на предшественика си и предлага некомерсиална и трудна за слушане музика. Макар и между текстовете в албума да има връзка и общ замисъл, концепция такава, каквато помним от Operation:Mindcrime липсва. На мястото на мащабността и претенциозността на Операцията в PL се набляга на личните размисли и търсенията на индивида. Вместо социално ангажиращи послания албумът съдържа лирики, насочени към вътрешния свят на човека и познаването на собственото Аз. Философските и вглъбени текстове са в наистина перфектно съчетание с музикалната страна на диска. Меланхоличното, минорно звучене, мрачната атмосфера, редуването на тежки и дори на места индъстриализирани моменти с баладични и изцяло акустични композиции превръщат албума в истински шедьовър. За конкретен стил е абсурдно да се говори. Осезаеми са влиянията от грънджа и индъстриала, а изпълненията на саксофон и чело още стряскат с новаторството си и перфектно се вписват м меланхоличното звучене. Чист хеви метъл, с който QUEENSRYCHE все пак започнаха, почти няма, но за сметка на това нестандартността на прогресив музиката присъстват във всяка минута на албума. Той започва с кратко интро, последвано от "I am I" и "Damaged" - най-агресивните и "модернизирани" парчета, продължава със загадъчната "Out Of Mind" и "Bridge". И стигаме до 12 минутната заглавна композиция - тя наистина не може да се опише с думи.Слаб момент почти няма като изключим единствено може би "My Global Mind", която стои малко като пришита на фона на цялостната атмосфера. Финалът на албума - "Someone Else?" - e изпълнен само на пиано и емблематичния глас на Джеф Тейт. Повече от великолепен завършек на и без това гениалния албум.
Наистина, PL бе приет леко резевирано от част от феновете. Но точно в този албум са истинските QUEENSRYCHE - прогресивни, иновативни, разбиващи всякакви очаквания и стилови рамки. Такива, каквито не бяха в Empire, а още по-малко в последните два албума.