|
Ето, настана часът да напиша ревю за една от любимите ми групи - Стормуич.
Нека да се върнем за момент назад в 80те, когато Хеви Метълът беше млад и всички групи бяха истински и непокварени и нека да разкажем историята на една от тях - Стормуич. Годината е 1981 и докато NWOBHM е в пълната си сила и доминира не само в Англия, но и из целия свят, в Германия нещата са малко по-различни. Започва масовото появяване на така наречените “тевтонично” звучащи групи, повечето от които за съжаление са напълно и незаслужено забравени днес. Групи като Gravestone, Noisehunter, Veto, High Tension, Tyrant …и разбира се Stormwitch.
Първите две години след създаването на групата (1981-1983) са доста неясни и аз лично нямам никакви данни относно каквато и да е дейност, демота, етц. Както и да е, през 1983 групата получава договор за цели 5 албума от най-известната немска компания по онова време, а именно GAMA Records Label и записва дебютният си албум “Walpurgis Night” в известното Spygel студио. Албумът е записан само за 8 дена и издаден 1984. Съвсем скоро след това критиците им лепват етикета “Masters of Black Romantic” благодарение на уникалната комбинация от тъмни мелодии и мистични текстове, базирани върху произведения на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд и Томас Харди. Така Стормуич всъщност се явява като една от първите “Блек Метъл” групи заедно с Рънинг Уаилд и Стилър, хахах.
Година по-късно (1985) излиза вторият по ред албум – “Tales of Terror”, който отбелязва значителна крачка напред в звученето на групата. Специфичният и неповторим звук на Стормуич е завършен, текстовете са перфектни, брилянтни мелодични линии, уникални рифове и виртуозни сола са само няколко от нещата, които правят този албум уникален и абсолютно задължителен за всеки TRUE METAL фен. Вокалиста Анди Алдриан или накратко “Малкия Мук” достига своя апогей и по-късно редица велики вокалисти като Михаел Киске ще го сочат за свой учител. За съжаление “Tales of Terror” никога не е издаван на CD формат и е изключително рядкост да се намери на LP. Аз лично се изръсих $101 за мойта плоча след 10 годишно дебнене и се чуствам щастливец, защото съм виждал да се продават и за по $200-$250, което е тъжно, защото практически този великолепен албум е недостъпен и само шепа хора могат да се израдват на епични парчета като: “When the Bat Bites”, “Night Stalker” или “Lost Legions”.
През 1986 година излиза “Stronger Than Heaven” – албумът, сочен за най-добър от повечето фенове (аз лично немога да определя кой ми е любим, можеби 85, а можеби 86, незнам). Този албум слага началото на така наречената “Барокова ера” в развитието на групата и те стават известни със сценичните си костюми, които напълно съответствоват на бароковия имидж от 17 и 18 век - тежки кадифета и много дантели . Албумът е страхотен и всички парчета са по-силни от всякога, абсолютни Метъл химни като “Rats in the Attic”, “Slave to Moonlight”, “Dorian Gray” и великолепното “Ravenlord”, което през 1997 беше изсвирено от HammerFall като кавър в тяхния дебютен албум “Glory to the Brave”. След издаването на албума групата прави своето първо и последно турне из Германия. Поради някаква странна причина медиите в Германия тотално игнорират Стормуич за сметка на групи като Helloween, Running Wild и Rage. За разлика обаче групата се радва на изключителен съпорт в източна европа и по-специално Унгария, където се създава и техния фенклуб.
1987 излиза “The Beauty and the Beast” – също страхотен албум, макар и по-олекотен и мелодичен от предишните опуси. “Tears by the Firelight” е най-страхотната балада, която съм чувал, наравно със “Close my Eyes Forever” на Ози и Лита. 1989 групата прави голямо източно европейско турне и издава лайф LP “Life in Budapest” което е издадено от унгарската компания Т-34 и също се превръща в една от най – търсените плочи на десетилетието. Аз лично съм виждал човек да плаща $200 за една от тях. За справка същата плоча навремето се продаваше в Унгарския културен център в София ако не се лъжа за 4 лева и 50 стотинки да знаех - да съм купил 100 навремето сега щях да карам Крайслер Сибринг, не Форд Торъс от 93, хахахах. 1989 е също и много трагична за мен година, защото една от спирките от турнето на Стормуич е Лятното кино в парка на Свободата в София, но аз съм войник в Видин и фатално пропускам да ги видя наживо – абсолютна трагедия.
Всъщност Стормуич са първата западна група (заедно с Talion от Англия) която свири в България пред 200 ентусиазирани Хеви Метъл фенове и над 2000 апатични дискара, които са дошли да видят Хедлайнерът на коцерта – всеизвестната “Метълка” C.C. Catch! Да драги ми господа и дами, някой хитрец-комсомолец доста вещо организира мероприятието и слага Стормуич (Хеви Метъл) и Talion (Траш Метъл) да подгряват “звездата” на вечерта – C.C. Catch. За щастие на българскте фенове обаче и 2те групи излизат и свирят “хилейки се като репи” както ми каза един приятел после – щастлив очевидец на събитието. На следващият ден даже излиза снимка на Стормуич в “Работническо Дело” – изрезка се пази!
Същата 1989 година излиза и 5-ят техен албум “Eye of the Storm” , който е приет доста критично от някой фенове. Аз лично го харесвам много и за мен той си е типичен Стормуич, можеби една идея по-комерсиално звучащ, отколкото е необходимо. Веднага след издаването на албума обаче главният песнописец и двигател на групата – китариста Лий Тарот напуска и това слага началото на края на тази велика група…за мое огромно съжаление, и на други хора. Малко след него напуска и другия китарист – Стийв Мърчант. Договорът им със ГАМА Рекърдс за 5 албума е изпълнен и очевидно това е краят на тази толкова велика група…
Изненадващо 3 години по-късно излиза нов албум. Единствените останали оригинални членове са вокалиста Анди и барабаниста Петер Лангер. Повикани са 2-ма нови китариста – Джо Гасман и Дамир Узунович и Мартин Албрехт – бас. Албумът се казва “War of the Wizards” и е базиран изцяло върху “Властелина на Пръстените” на Толкин. Не особено запомнящ се албум, но все пак нелош като цяло с няколко жестоки парчета, като примерно бързото и динамично “Wanderer”. Джо Гасман напуска малко след излизането на албума и групата решават да не го заместват и вместо това Узунович да е сам китарджия в следващия албум.
А следващият албум се казва “Shogun” 1994 - базиран на романа на Джеймс Клавел и се вижда че Узунович е кека и в резултат албумът е “гола вода” бавни, неориентирани и яко скучни песни.
След провала на “Шогун” групата се разпада официално.
1998 фенкубът им издава зборна компилация, наречена “Priest of Evil” и съдържаща парчета от първите 3 албума на групата – доста добро CD за хора, които никога не са чували Стормуич, да не говорим, че първите 3 албума практически са неоткриваеми вече.
Изказвам сърдечни благодарности на Thöja Enwizz, чийто материали съм изполвал за написването на това ревю.
Този материал е написан от мен (Й. Канев) и бих желал да бъда цитиран като негов автор ако се ползват части от него. Моля ревюто да не бъде ползвано в цялостен вид без да ми бъде поискано разрешение преди това. Благодаря.
"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"
|
Stormwitch [re: Pycинoв]
