Много е изписаното и нямам време да го изчета.Искрено се надявам да не е човека за който аз се сещам (не съм съвсем сигурна в имената,съдя по прякора)

Преди 10-15 год.беше в затвора и от тогава нищо не съм чувала. С ръка на сърцето си казвам,че бях доволна от това защото се беше буквално поболял по мене и брадата си ли не бръсна,главата също,после си прави някакви други промени за да не го позная и да не бягам като го вида. Въпреки това ме намери кога съм сама в къщи и нахлу без покана. Притисна ме до стената в коридора и тогава дойде малкото ми момченце и аз съвсем спокойно го помолих да се държи прилично и така го изпъдих.После имаше разговори с баща ми,със съпруга ми,но и на тях им е казал,че нищо друго освен аз не му е в главата.

Та за този (без да съм 100% сигурна дали е същия камбуджанец),ето какво знам ,дано е от полза... Някога живееше в узунджовската курия,там гледаше прасетата на един от фермерите.Има/ше баба която живее в Орфей (незнам номера на блока,последния който се води към Орфей,другите надолу се водят на бул. "Васил Левски") и там се прибираше когато е в Хасково.Често отсядаше в парка зад училище "Иван Рилски" в компанията на едни алкохолици-Макето и Тодор -каруцаря.

Ако е същия невярвам някой да го търси за хубаво. От друг човек с който са били заедно в Камбоджа знам,че още там нещо е мръднал и са го предложили да бъде лекуван като психично болен а като такъв нали се сещате,че ни дело може да се спечели,нито да се разбере човек.

Бог да ни пази от такива !