И да се смеем над опитите на днешните македонисти посмъртно да го провъзгласят за борец против българщината! Из негово интервю, дадено в Рим през 1989:

– Днес се поставя въпросът жив ли е Ванчо Михайлов? Мнозина млади македонци казват, че Ванчо Михайлове най-големият македонец. Те не се съгласяват с твърдението, че Ванчо Михайлов е българин и че е най-последователният защитник на българщината в Македония. Без да коментирам това, дайте вие вашето пояснение.

– Иван Михайлов по дейност е жив и винаги активен. Пише много често с псевдоними или без име както в страниците на „Македонска трибуна“ – печатен орган на Македонските патриотически организации, които защитават този идеал, така и в други вестници. Тези именно наши организации събираха и пари за отпечатване на мои спомени. В Европа преди години издавах вестник на четири езика, посветен почти в 90 % на македонското движение и идеалите му. Името на вестника бе „Македония“. За известно време от Мадрид се предаваше радиочас на литературен български език и битолски диалект, посветен на Македония и нейните освободителни усилия. Отговарям решително: аз съм българин от Македония. В същото време никога не съм пренебрегнал географското име на нашата родина Македония. С географското име „македонец“ с мене лично са се запознавали поне 200 души турци в Мала Азия, когато там бях задържан (да не продължа пътя си към Запада – по желание на Белград и на балканските му съюзници). Всеки турчин радостно ми е казвал при запознаването ни: „бенда македоняли им“ (и аз съм македонец). Виждаме, че турците отлично виждат разликата между географското име и националното име – казва, че е македонец, но преди това е казал, че е турчин. Младите или даден процент от тях във Вардарска Македония очевидно са научени от други, че Ванчо Михайлов не е българин, и продължават да си вярват, че е само македонец (по рождение). Други пък нашенци в цялата огромна наша емиграция, особено в България, също тъй в цяла Пиринска Македония, а немалко и в другите части на нашата родина Македония отлично знаят, че Ванчо е твърд българин. Той помни отлично дядо си, който се помина през 1907 близо 80-годишен. Дядо ми отлично помнеше своя дядо, който е раждан нейде около първите две десетилетия на ХVIII век. От безброй приказки на дядо ми, отнасящи се и до спомени за неговия дядо, безпогрешно съм заключавал, че приблизително до времето на отца Паисия българското име и съзнание всред нашия род е било толкова бистро, колкото е днес моето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите