ПУБЛИЦИСТИКА ОТ ХРИСТО ТАТАРЧЕВ


Но въпреки всички усилия на сърбите и въпреки подкрепата, която им оказва Франция, Македония е била и ще бъде на македонците.

Македония е била и си остава култ на македонския народ, на неговата религия, род, език, на реликвите на неговите деди и прадеди.

Индивидуалността на македонския народ, която е резултат на именити сили, действуващи през столетия, е запазена и до днес, ще се запази и в бъдеще. Защото в него живее онзи невидим и неуязвим от никого дух, който направлява съдбата му.

Тоя именно дух, наедно с духът на падналите за свободата на Македония безброй герои, който витае над нашата хубава земя, поддържа у македонеца свещения огън за свободата, поддържа у македонеца беззаветна любов към родината, за да й служи самоотвержено, групиран около своята историческа вече революционна организация, от провидението предопределена с мисията да постигне свободата и независимостта на Македония. По този начин не само ще се създаде правда и справедливост за достойния македонски народ, но ще се въдвори и мир на Балканите.

Днес любовта на македонеца към отечеството е не само чувство, а повелителен дълг, който лежи върху неговата мисъл и воля и стимулира делата му. Тоя отечествен дълг налага стегната организация, ред и дисциплина. Македония ще бъде измъкната от днешните си владетели-тирани чрез упоритата борба на целокупния македонски народ. В единението на силите на всички македонци е нашата сила и нашата победа.

Торино, декември 1930 г. д-р Христо Татарчев

в.Македония г.5 бр.1251 София 17.дек.1930 стр.2
Препечатана от в.Заря от 16.дек.1930

=============================================



БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

от д-р Христо Татарчев

И благодарение на слабата прозорливост у ръководителите на външната ни политика, сръбската власт успя да пренесе в България същността на своя авантюристичен и деспотичен режим, като застави българското правителство да прибегне до брутални мерки спрямо македонците. Тоя необмислен акт на нашето външно министерство дискредитира нашата страна пред просветения свят като акт на некултурна държава и е, може би единственият случай в историята - да не се позволява на един народ да се интересува за съдбата на своята родина и да си показва своите чувства спрямо своите братя, останали под чуждо иго.

Тия нерационални мерки би били ненужни, ако ръководителите на нашата външна политика имаха здрави разбирания по възложената ни миролюбива и културна задача и, следователно, те не могат да игнорират, че един милионен народ, прогонен от родината си, ще може да се укроти с празни приказки и за това вменяваше се в дълг да искат още в първите дни приложението на договорите относно правата на малцинствата, с което те щяха да услужат много повече на мира и за добросъседски отношения, отколкото с пасивност и замълчаване за лошото третиране на тия поробени народи от миноритетните държави.

Македонецът цени повече от всеки друг редът и спокойствието на страната, която му дава приют и препитание. Народ, който е сляпо привързан към семейното огнище и работната си земя, не е наклонен към авантюри и пертурбации и тоя народ, въпреки погрешната мисъл в някои самозабравили се български държавни мъже, еднакво скъпи за независимостта и спокойствието на България, както и за Македония.

Македонецът повече от всеки друг трепери най-вече за независимостта и сигурността на България; но той не забравя и своя дълг към родината си и не може да бъде безучастен към тиранията, екзекуциите и унищожението на неговите най-ценни културни съкровища, останали му от поколенията, без да издигне глас за социална правда.

Македонският народ, който води от четири десетилетия насам революционна борба за свободата на Македония, е вън от пределите на България и, следователно, не може да бъде обект на нейното влияние. Тая борба, плод на естествения закон за съществуването на индивида и на един народ, като най-сюблимно благо, регулиращо човешката дейност в социалния живот, не може никой да спре, дорде вилнеят тирани и потисничество в страната му.

Докато не се еманципират от безумния пансръбски империализъм и посегателство върху свободата и културата на македонския народ, революционният апел на тоя народ ще бъде всякога протест, аспирация на непоколебима воля на една наранена душа и тоя апел към свободата на Македония, израз на високо чувство, дълбоко съзнание и неськрушим дух, ще се засилва все повече и повече, вьплотен в смьртоогьн на неговата революционна организация, като руши из дъно всичко, което пречи за реализирането на неговия идеал — свободата в неговата Родина.

Торино, 10 юли 1930 год.

в.Заря г.8 бр.2653 София 17.юли.1930 стр.1
и бр.2654 София 18.юли.1930 стр.2.

=============================================



ПО СРЪБСКО-БЪЛГАРСКОТО СБЛИЖЕНИЕ

от д-р Христо Татарчев

Най-сетне, ние имаме право да се намесим по въпроса за това мнимо сръбско-българско сближение, за което говорят миротворците български политици, когато те раздвояват емиграцията и нанасят удар на ВМРО и, когато за свои партийни или лични цели жертвуват каузата на цял един народ, плът и кръв от същото племе. Те трябва да разберат за лишен път, че македонския народ не се бори тук освен за запазване съществуванието си като нация със свои специфични потребности и култура. Неговото упорство в тоя случай, следователно, е не само рационално, но и законно и човешко и всеки, който се опитва да го отклони от тая му борба за живот като народ, посяга върху същността на ония велики принципи, които са вече отдавна легнали в социалния живот. Несъмнено, неправдата и тиранията, господствуващи в съседните на България държави Югославия и Гърция, не може да не се отразят върху нея най-чувствително, понеже те се прилагат върху нейно тъй сродно племе, ала отговорността за това се пада не на борещите се за националното си съществуване и съкровищата оставени им от прадеди през вековете, а на безправния и нехуманния сръбско-гръцки режим, който в заслепената си тенденция на асимилация на чуждите народи ги предизвиква на отчаяна борба.

Македонският народ копнее за мир, ред и законност в родината си и е готов веднага да прекрати борбата, щом като бъде удовлетворен в легитимните му и морални искания да се развива в своя специфичен национален организъм и култура. Не от добро народите проливат кръвта си и революцията напразно дава своите жертви.

Торино, 1 март 1931 г.

в.Македония г.5 бр.1325 София 20.март.1931 стр.1-2.

=============================================



НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОБЩА РЕВОЛЮЦИОННА БОРБА НА ПОТИСНАТИТЕ НАРОДИ

от д-р Христо Татарчев

Водителите и интелигенцията на онеправданите народи трябва да положат всички ефикасни материални средства, за да измъкнат тия народи от тираническия режим.

Народите никога не са скъпили материални и човешки жертви, когато се е касаело за извоюване свободата.

Народът, който се бори за възвишения идеал на свободата, не умира никога, колкото и да са мъчителни фазите на борбата, колкото и страшни крушения на своите мечти да преживява.

Самата борба, израз на национално съзнание и култура, съдържа елементите за съхранение на народността и възраждането й.

Нека при туй не се забравя, че македонският народ изпълнява и един дълг към каузата на самото човечество като помага да се тури край на един вандалски режим, който порази днес света.

Революционната борба е свята и велика, защото в нея се жертвуват най-висшите блага и човешкия живот.

Торино, юли 1931 год.

в.Заря г.9 бр.2969 София 31.юли.1931 стр.1.

=============================================



АТЕНТАТИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ

от д-р Христо Татарчев

Ония народи, които са били пасивни и са се държали като покорни овци, водени на заколение, могат да бъдат и забравени.

Това е човешката психология. Силният, смелият борец, бил той отделен индивид или народ, е предмет на почит и възторг, а малодушния остава презрян...

Македонският народ отдавна схвана тая истина и за това води борбата си непрекъснато, с голяма енергия и желязна воля и не се спира пред никакви жертви, за да постигне успех на делото си.

Македонският борец, който написа с епичните си подвизи такива светли страници в освободителната история на Македония, каквито не се срещат в никоя друга, ще издействува със същия жар и себеотрицание, в задружна борба с хървати, пречански сърби и черногорци, събарянето на диктаторския режим и създаването на правни и морални условия за развитие на всеки народ в неговата национална индивидуалност и култура.

Торино, август 1931 г.

в.Заря г.9 бр.2991 Cофия 26.авг.1931 стр.1.