Кети, не се пали толкова!
За един бурен става дума само. Не е глухарче. Става много по-високо.
Появява се в началото на пролетта, януари месец. Да но по Средиземноморския климат, където пролетта започва с 3 месеца по- рано отколкото в България.Бере се докато е младо, има бодили които се изрезват задължително с ножа, а корените се белят от жилите. Тук ядат страшно много диви треви на салати. На мен ми ги носят готови набрани от нивите. Аз ако трябва да ида сама и да ги открия на живо е малко невероятно.
Вярно, полезни са, но за този който не им е свикнал на вкуса ще му е малко трудно да каже, че са деликатес. После и климата в България не "дърпа" тяхната консумация. Салатите от треви(хорта) се връзват само с прясна риба, най-добре печена, айде може и пържена. Преди години като си ходих и видях в градината един тлъст щир, висок, висок и много поливан, изпъчен заедно с цветята. Беше пораснал точно до чешмата. И аз като се вдъхнових, че най-накрая мога да направя салата от влИта( градински щир) и да покажа нагледно на нашите, обрах нежните части на щира и ги сварих на салата. Сложих салатата на масата и свако ми я гледа мнго учудено. Забоде с вилицата, пробва и вика:" Абе не е лошо, с малко повечко ракийка я бива."
От хортите които са близки до българските вкусове е андраклата( тази тлъстата трева), нарязана в салата с пресни краставици или краставици, домати, сирене, лук, маслини и някой начупен сухар вътре.
Глухарчето е полезно, казва се дива радика иначе(агриорАдико), другото му име е пикралИда. Вярно е, че има голяма лечебна сила.
Не се сърди,останалото от постинга ще го пиша като отговор на Сапиенс.
Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите