Като млада и самостоятелна домакиня ме беше гнус да пипам кожата на суровото пиле заради остатъците от косъмчета и перушинки /иначе препеченка я обичах и тогава/.
Поради тази причина леко размразеното пиле / тогава ги продаваха като каменни гургулички/ биваше съблечено с нож и чак тогава готвено.
При първото ми готвене на пиле с ориз сложих 2 чаши ориз да измия и го сипах в тавата.
Боже, викам си, как ще го изхраня това мъжище с толкова оризче? Я хайде цялото кило в тавичката. Като почна да се готви тоя ми ти ориз, като почна да прелива от тавата!
Вадя един черпак ориз от тавата и хоп в тенджера. И така няколко пъти. Накрая - пиле с ориз на фурна, домати с ориз в тенджера и картофи с ориз и зеленчук /селска манджа/.
То не бе ядене на ориз една седмица, то не бе чудо.
Ама мъж като слънце - думичка не каза! Сега след толкова години семеен живот, щерката като почна да се опитва да се завърта в кухнята, само за този ориз и голите пилета и говори.