Така се бяха договорили, да идва да си взима наема на ръка. И да хвърля по едно око, да не се руши собствеността му. Не смятам, че е лошо, хората да спокойни, че няма да открият по някое време разрушен дом.

От 19 годишна, от 1982-ра им сърбам попарата на софийските хазайки и хазаи.
Първо по стаи под наем, после и в апартаменти под наем без хазаи. На манталитета "аз го пускам в собствения си дом, да е благодарен на това и перманентно длъжен, щото знам ли го какъв мърляч и измамник е, трябва да го държа под око" тъй бях привикнала, че като случа на наистина читави хазаи, не вярвах на очите си.
Масово - наемът всеки месец на ръка, млък-млък-млък, че живееш под наем, щото не го декларирам пред данъчните, ако не ти харесва, търси си друга квартира.
Масово - понаредили кат за пред хора със старотиите си - мебели и електроуреди - ето, давам ти го обзаведен, сакън, да не ми потрошиш праисторическите печка, хладилник, канапе. И да не ми оцапаш стените, и да не ми издраскаш паркета, и да не ми скапеш врътките на чешмите и казанчето на тоалетната, зер, като никой не живее и не ги ползва, си стоят читави, ама хем плащай, че ги ползваш, хем ти си виновен, че си ги скапал от ежедневно ползване.

Масово - де да те знам какъв си мърляч, писюр и измамник, мое да ми потрошиш инвентара и да ме завлечеш със сметки. Щом си наемател си съмнителен - трябва да те държа под око. Щото си длъжен да ми плащаш, но и да се държиш като случаен гостенин, да не ми оцапаш, да не счупиш нещо, да не ми похабиш покъщнината от ежедневно ползване, нищо, че ми плащаш да я ползваш ежедневно. Зер, "аз вкъщи нито цапам, нито похабявам, нито мебелите и уредите ми остаряват, нито пребоядисвам и ремонтирам. Вкъщи не си плащам от джоба обичайните разходи за ремонт и поддръжка, щото съм безплътен ангел небесен.
Но ти не си ангел, ти си мърляч, пуснат по милост да ми хаби апартамента и мебеляците. Затова, веднъж ще плащаш, че ги ползваш, пък като ги износиш от ползване, пак ще ми ги плащаш за нови."

Ама искаш ремонт на тръби, чешми, настилки и мазилки, щото са скапани - ми ремонтирай си ги, плати си ги от джоба, бе. Ама тук чурнало, там протекло, от онзи контакт ток бие - ми оправяйсебе, ама туй било мой имот, основната му поддръжка била работа на собственика. Мен какво ме бърка, не живея в него, ти живееш, плащай му ремонтите и ми бъди благодарен, че съм те пуснал да живееш и ти вземам парите. Ако не ти аресва - изнасяй се.

Обаче! Наемът на ръка, аз не го декларирам и искам всеки месец да проверявам шеташ ли, чистиш ли, поддържаш ли и дали си метеш балкона и дали не си ми надрал паркета! И по спалните ти ще се завирам, и паяжините ти ще броя, и за изгорелите крушки ще ти търся сметка, щото де да те знам какъв си, може и мебелите ми да продадеш даже. Плащай пачките и ме пускай да ти ровя в бельото когат си поискам - зер, апартаментът е МОЙ, МОЙ! И искам да си влизам в него, когато си поискам, а ти си мизерник по подразбиране, пуснат да живее в моя имот ПО МИЛОСТ. И се благодари, че не ти вдигам наема всяка година, щото не четеш ли обяви и не виждаш ли на какви цени вече дават под наем в тоз квартал!!!
Че на мен телефоните ми трошат да ми предлагат по-висок наем, само и само да им го взема.

Попадала съм и на цигани като цитираните, попадали сме и на наистина свестни хазаи, дето ги каня с баница вкъщи да си вземат наема, с умисъл и да хвърлят едно око на имотеца си, но не поддават - "вий сте ни наематели, а не подопечни, ако нещо не е наред и се нуждае от оправяне, насреща сме, но в никакъв случай не бихме ви притеснили с ненужни посещения в дома ви. Наемът - еди-къде си или само на входната врата, или по банков път, на гости и на кафенце с удоволствие, ама друг път и не заради наема." А последната ни хазайка в 100 квадрата тристаен апартамент, в който останахме 3 години, преди да си купим апартамент в прованса и да се изнесем от София, безработна счетоводителка пред пенсия и разчиташе основно на наема като основен доход да преживява, с много извинения и молби откакто го наехме, поиска да се отбиваме у тях да й оставяме наема - тя живееше през две пресечки в квартала. И всеки божи месец като й звъннем на вратата с парите, не ни пускаше, без да ни е почерпила кафенце, безалкохолно и бонбони. За 3 години веднъж не стъпи, след като се нанесохме, да оглежда дали не сме й съсипали безценния апартамент, от който разчита на единствен сигурен доход за живот, та чак, докато не го освободихме и издадохме.

Та, има и нормални, фини и възпитани хора хазаи, има и диви селтаци - попадала съм доволно и на двата типа, вече от 2 изречения ги разпознавам.