Добри думи не сипя лесно, никак даже. Но, когато се случи да ги кажа, съм абсолютно убедена. Добрата спонтанна реакция също не ми е чужда, слава богу не съм си я загубила с годините.

По повод на прегръдките. Абе ние не сме странен народ. По линия на прабългарския ген сме сдържани, не прибягваме лесно към физически контакт. По славянския пък сме точно обратното - топли, спонтанни, спокойно можем да докосваме, прегърнем, да стигнем ръка...

Ти говориш за нещо като ндувидуална непоносимост към физическо докосване, прегръщане и прочее прояви на физ. близост при първи контакт с непознати или по принцип. То е нещо различно от националната особеност за реакция при среща с непознати или близки. Иначе, според НЛП (нервно-лингвистичното програмиране) има 3 основни типа хора по начина на комуникация и реакции на заобикалящия свят - визуали, аудиали и кинестетици. Кинестетиците специално са хора, които общуват предимно чрез тактилните си усещания - чрез докосване, пипване, поглаждане, вибриране и т.н. Такива хора обичат да бъдат докосвани, прегръщани, както и те самите също харесват да докосват и прегръщат хора, неща и т.н...

Около Никулден бях 2 седмици в Англия, видях си внучката, сина, снахата, разходих се из Англия, видях нови интересни неща. И по повод на поста ти за прегръдките, се сетих за едно преживяване. Имахме общо празнуване с една международна компания около 10-ина човека, между които имаше българи, англичани, поляци и 1 кореец, съпруг на една от полякините. Освен, че имахме една обща вечеря, на следващия ден пък имахме общо посещение на една атракция в Лондон, а после и се сбогувахме. Значи, с половината се видях и запознах за пръв път вечерта в ресторанта, където вечеряхме.

Еми всички по най-спонтанен начин се запрегръщахме още на първото виждане преди влизането в ресторанта. На следващия ден при среща последва същото, а накрая при сбогуване - пак прегръдки:-))))))) Понеже през цялото време бяхме в приповдигнато настроение, вечерята, обиколкате из Лондон, по клубове, по атракции бяха предварително подготвени и организирани, тази физическа близост не ми направи впечатление, но сега като те те прочетох и се замислих.

Англичаните се прегръщат наистина протоколно и от любезност, но го правят задължтелно в такава неформална приятелска среда, където се очаква весело и приятно прекарване. За поляците знам отпреди, те наистина много топло и непринудено прегръщат човека - познат или при първа среща. По мои усещания ние също сме готови на топъл физически контакт, прегръдка, ръкуване с двете ръце - т.е. ръкуваш се с едната ръка, но с другата допълнително покриваш ръката на отсрещния в знак на добросърдечие и топлота. Интересен ми беше кореецът и вероятно без да усетя съм го наблюдавала точно с цел да проследя реакциите му. Азиатците не обичат физическия допир с непознати, нито прекалената близост или спонтанни реакции. Но този кореец очевидно под влияние на средата в Полша, където живее повече от 10-ина години, женен за полякиня, беше благпразположен и спонтанно реагираше с прегръдка като останалите...

Всъщност, тези особености във физическите жестове в индувидуален и национален план се изучават от паралингвистиката или метаезика на жестовете. Има и понятие "семантичен жест", с което се означава смисълът на определени мимики, жестове, знаци на физическо докосване и пр...

Редактирано от MilaO6 на 21.12.22 20:26.