Съгласна съм с теб. Даже снощи си мислех точно за това, защото една моя позната, също омъжена за американец, си дойде от посещение в родината + една седмица във Венеция и впечатленията й бяха много различни в сравнение с нашите от идването ни през април. Голямо оплакване му удари - колко било мръсно в София, колко лошо миришел въздуха, абе цял ред такива неща. На нас пък ни се стори по-чисто от преди, даже мъжът ми специално отбеляза, че веднага му е направило впечатление това + колко по-малко бездомни кучета и просяци има и колко се е подобрило обслужването. Но пък същата моя позната и от Венеция се оплака, така че тук влиза в сила примера ти със Зимбабве.

Между другото прави ми силно впечатление, че навсякъде в България обслужващият персонал си счупва краката да бъде любезен към мъжа ми. Той е много мил човек и макар и да знае само няколко думи на български, моментално на всеки се усмихва и го пита "Как си?", на въпроси, зададени на английски, отговаря на български с "да" и "не", винаги поощрява дори и най-разваления английски и им казва колко добре се справят. И хората от своя страна му отвръщат със страшно много топлота и внимание. Въобще ние и двамата сме хора с позитивна нагласа (даже в клуб "Българи в Америка" често ме обвиняват, че нося розови очила ), но все пак си има неща, с които ако се налага да се сблъскваш ежедневно, загубват екзотичния привкус и си стават неприятни.


=======
And I do anything necessary for her
so don't let the necessary occur, yep!