Ще се опитам да ти отговоря по-синтезирано, защото имам навика да се отклонявам в други посоки, най-вече напоследък.
Мъжа ми не научи български за повече от 6 години, та надали сега ще го научи (и все пак това е до желание, на него му е по-лесно така) Но идва проблема, че той никога не може да бъде самостоятелен, което доста го измъчва. Много малко са хората тук, които могат да говорят елементарен английски (дори да знаят не искат). От всички културни изяви, съвместно остава само ходенето на кино.
Престъпността..хмм..не мисля, че това е нещо от което трябва да се притесняваш, поне аз не съм се сблъсквала.
Отностно медицинската помощ, пак е доста относително. Според мен освен, че трябва да си платиш, много важно е да познаваш специалистта. Мъжът ми все пак няма доверие и според него ако недай си боже се наложи да ползва, би предпочел да се прибере в Англия. Аз съм на съвсем друго мнение. Ползвала съм по спешност такава, и мога да кажа, че беше на достатъчно добро ниво(говоря само за болниците, като абсолютно изключвам разните семейни лекари и поликниники)
Хмм, книги не съм си поръчвала до сега, защото на мен ми доставя по-голямо удоволствие да ги разглеждам първо по книжарниците, Славейков.
Вестници само от интернет.
Отностно работата, според мен рано или късно трябва да започнеш да работиш (не поради финансови причини). Аз не знам какво бих правила тук ако не работим и двамата. Поне този бизнес му дава възможността да се среща със себеподобни и най-вече да говори на езика си. Друг е въпроса, че ние трябваше да пътуваме по работа и извън София, а там положението е трагично. Мъжа ми е доста активен човек и единственното условие което ми постави преди да заминем беше това да измислим нещо да правим в Бг.
Първият месец беше добре, обиколихме почти цяла България, видяхме се с всички близки и познати, но всичко това в един момент се изчерпи. Съветът ми е да помислиш какво бихте правили след това. От друга страна аз никога не бих приела да работя за някой тук, просто е безмисленно. Така решихме да прехвърлим част от неговият бизнес в Бг. Така се застраховаме в случай, че тук нещата не потръгнат.
И последно неугледността.... голяма е, но някак си на него вече не му прави такова впечатление. Голяма мърсотия, кучета, лошо обслужване почти на всякъде...просто ми става тъжно.
Сещам се за една случка. Реших, че трябва да види какво е да се качиш на трамвай. И ние като един марко тотев видяхме на живо кондуктур да бие нередовен пътник.
И все пак ние сме тук от няколко месеца, но честно казано започвам да се замислям дали това приключение е оправдано, в крайна сметка тук нямаш никаква протекция, още повече когато е намесено и малко дете.