и другите да нямат нищо против да поразводним темата
Толкова щеше да ми е полезно ако някой ми беше казал какво означава да "докараш" семейството си в Бг без грам да си подготвен. Няма да съм далеч от истината, че т.нар. адаптация е доста трудна, но пък може би зависи и от човека, какви очаквания има. Последните 6 години идвахме в Бг за по 2-3 седмици през лятото и може би се досещаш, че ваканцията няма нищо общо с ежедневието тук. Мислех си, че поне детенце ще свикне по-бързо, но уви. Сега всеки ден ме пита кога ще си ходим в къщи, където всички я разбират. Даже вчера имах случка, майка ми се обажда ревейки, че детето иска да яде, но тя не го разбира какво точно иска. В същото време с мъжа ми се опитваме да правим някакъв бизнес тук и се сблъскваме с толкова абсурди. Аз се изживявам в ролята на преводач и буфер за всичко. Как да му обясня, че разбиранията и реакциите на хората тук са нещо нормално и не е насочено лично към него. Толкова много неща са...
И все пак за да не изпадам в излишни коментари и да не те обременявам с разни неща, питай какво точно те интересува, или какво мислиш да правиш? Ние от както започнахме да работим тук непрекъснато се караме за нещо, защото аз винаги съм по средата. Знам, че не мога да променя начина на мислене на хората тук, от друга страна знам, че съпругът ми е прав, че начинът му на мислене е доста различен, както и изискванията. Не обичам да губя, от друга страна не желая семейството ми да се чувства не на място. Хубавото е, че сме запазили всичко в страната в която живеехме, работа, къща (добре, че майка му се съгласи да наглежда къщата ни)