Развитие, естествено че има, но то завършва някъде, да речем около 16-та година, а грешката започва да се натрупва систематично още от делението на зиготата. От определен момент нататък (на попрището жизнено в средата) натупаната грешка започва да взема връх над възможностите за регенерация.

Що се отнася до описания опит с мухите - напълно логично е, ако отделиш само мухите с най-дълги теломери, поколението им да наследи тази характеристика.

Всъщност този спор е предизвикан от една дълбоко заложена невярна представа - че животът си е изначално даден и вечен, а разни фактори (като почнеш от лош късмет и свършиш с разврат и тютюнопушене) го съкращават, а освен това има някакъв таен фактор, който нарочно го прекъсва. Животът е постоянна борба с ентропията, отделния индивид я губи в крайна сметка, но видът оцелява чрез поколението.