Темата за тунела влиза в оборот с определена цикличност. Обикновено преди избори. Да предположим, че обществените енергии сега нямат нищо общо с това.
Тунела е отколешна Габровска мечта. Не само заради по- къс и удобен път през Балкана, но и заради "отварянето" на Габрово към света, каквото предполага прекия достъп до подобна пътна връзка. От голямо значение са и ползите от трафика край града, както и ползите за габровския бизнес от самото изграждане.

Преди да коментирам темата, има някой факти, които трябва да се знаят от всички:
1. Община Габрово, самостоятелно или в съдружие с други общини не може да е инвеститор в подобро съоръжение. По много причини, основната сред които е че стойността му надхвърля десетки пъти общинския бюджет / бюджети;
2. Тунелът не е и не може да бъде мислен, като съоръжение с локално или регионално значение. Това е национален обект. Въпреки ползите му за Габрово и Казанлък, тунелът има стратегическо значение за държавата, особено предвид увеличаващия се трафик в посока север- юг и обратно.
3. В период за 4 години напред не съжествуват възможности за финансиране на обекта със средства от Европейските фондове за България. Тунела първоначално е бил включен в Оперативната програма "Транспорт", като приоритетен обект, предвидено е и финансиране в размер на 180 милиона евро, НО в последствие е отпаднал и не присъства във финалния вариант на оперативната програма. "Защо" е един много добър въпрос.
В рамикте на програмния период 2007- 2013 европейско финансиране от Оперативинте програми за този обект няма. Възможно е въпреки това, ако ЕС реши, че този обект е важен в паневропейски мащаби да се отворят нови възможности.
4. Тунелът не е единствения или дори не е основния разход за да има нова пътна връзка Габрово- Казанлък. Освен тунел с дължина 3 198 м. трябва да се изгради довеждащ път, мостове и вероятно още един тунел в рамикте на града.
5. От гледна точна на инвеститора, съществуват няколко варианта:
- Инвеститор- ЕС чрез и заедно с държавата
- Инвеститор- Държавата (на база собствени средства);
- Частен инвеститор (чрез обявяването на концесия за изграждане и експлоатация на тунела) - възможно е само ако съоръжението е рентабилно т.е. ако средствата от такси ще изплащат инвестицията и плащанията по концесията;
- Инвеститор- пряко заинтересованите общини. Този вариент е невъзможен поради практическата невъзможност на общините да осигурят подобен ресурс.

Има и много междинни варианти свързани с осигуряване на държавна гаранция и т.н.

- - -

Въпреки, че обищната не може да бъде инвеститор, това не пречи тя да бъде инициатор, координатор и т.н. на един подобен проект.
До момента съм провел десетки срещи на тази тема с потенциални инвеститори, проектанти, експерти, отговорните държавни институции, заинтересовани местин администрации, граждани и т.н. В момента проучвам и документацията по техническия проект изготвен в началото на 90те до която се добрах наскоро. Ще ви държа в течение.