Бях чел преди време "Свободата на избора" и "Немирството на парите", преведени на български, и много ми харесаха, имам ги вкъщи де и винаги мога да сверя, каквото трябва. Та това, което чух, е в духа на впечатленията ми от Фридман и неолибиралните школи въобще - против намесите на държавата на икономиката, ограничаващи свободата на конкуренцията, в примери, които дава, като лицензи, разрешителни, митнически тарифи и т.н. Прав е разбира се.

И разбира се в интервюто съвсем по презумпция се приема, че монополните и олигополни структури са вредни. Като ми писа по-горе, че не съм го чел, и се поуплаших, да не би да съм с грешни впечатления относно неолибералните школи в икономиката. Оказа се, че не. Та щом подобни структури се приемат за вредни за конкуренцията, потребителите и обществото, съответно и санкциите срещу злоупотребата са необходими. Според мен и не само.

Ако не си чел, прочети и "Благоденствие за всички" на Лудвиг Ерхард, там основно за това се говори - за ползите от свободата на конкуренцията и предприемачеството и ролята на механизма на относителните цени за дългосрочния просперитет в нарастването на производителността и богатството. А монополните и олигополните структури са против точно същата тази свобода.

Щом развитите страни са възприели подобно законодателство, значи е имало защо, не са си клатели просто мъдурите и да им е хрумнало. Обаче у нас може би поради робска психика масово българите са склонни да се дупят на богатите, като едва ли не на "богове", нищо че са пълни измекяри и чалгаджии по световните стандарти.