Първо да уточня, че въпросът е много по-сложен, пък и аз далеч не се смятам за особено компетентен. Което не пречи да си изкажа мнението.

Разцепването е крайна мярка за крайни случаи (пълен монопол), каквито почти няма, освен може би в някои държави от "третия свят" (или пък в някои отрасли, в които монополът естествено се е образувал, но те пък се регулират здраво от държавата). Но пък санкции от различен характер разбира се трябва да се вземат срещу (олигополни) практики от рода на нелоялна конкуренция, обвързващи договори, картелни споразумения за цените (които разбира се са в ущърб с интересите на потребителите и оттам на обществото), дъмпингово и хищническо ценообразуване и т.н. и т.н. Всяка развита държава санкционира подобни нарушаващи свободата на конкуренцията и предприемачеството практики. Разбира се България в това отношение е недоразвита, затова и на практика у нас защита на свободата на конкуренцията няма, а КЗК е едно уродливо паразитно образувание, потънало в корупция, въобще типично за уродливата чалгария. Затова и у нас всеки злоупотребява с пазарното лидерство, както си иска - като почнем от Лукойл и стигнем до големите търговски вериги и начина, по който мачкат производителите у нас. Безобразие, престъпно бездействие и политически курвалък.

Ти беше писал, че си фен на Чикагската школа, Виенската школа - е, как в такъв случай можеш да се обявяваш в защита на монопола. Чети Фридман, Хайек, чети примерно Ерхард, да разбереш какви могат да са огромните ползи от неолибералния подход в икономиката, който не само пази частната инициатива от посегателството на държавните регулации, но и от посегателствата на разни мутроподобни икономически образувания.

Това "белите" страни са го разбрали отдавна. Учудвам се, че у нас все още цари такова невежество по въпроса и това явно се дължи на все още твърде недоразвитата предприемаческа и пазарна култура.