"Пък като си толкова ербап, дай да почнем с безредиците от твоята кола и апартамент, така за справедливата кауза."
Само в това изречение на Куентин е ключа от палатката защо сме на тоя хал. И без да съм Иван Хаджийски, да познавам народопсихологията ни и изработения през предпоследните пет столетия изнстинкт за самостоятелно оцеляване.
Оня ден един колега се прибирал с маршрутката. Шофьорът идиот - набил веднъж спирачки, едно дете залитнало и преди да си центрира кратунката у железото, колегата го хванал. Направил любезна забележка на водача. Оня надул "Влез ми в каручка" и пак същия номер след една минута и пак чавето в плонж. Колегата му рекъл по-високо "Глей си пътя, не возиш картофи.". Педерасът набил спирачки и рекъл, че няма да продължи докато колегата не слезе.
И цялото гражданство в маршрутката (търпящо му золумите, одимено и с писнали от чалга уши) се обръща срещу колегата - бързали били хората. Една женица дори му предложила два лева - да си хване друга.
За какво да си говорим?
Алесандрон спомена за убития пред дискотека студент - уй, тате. баница. Празници са, няма да си разваляме хатъра.
За студенти - от падането на Луканов, когато нощувах у СУ 91-ва, някой помни ли студентска младеж да е излязла да протестира срещу нещо си? 18 години всичко е наред и пей сърце.
Няма абсолютно никакво значение какви били тези момчета в Атина - анархисти, комунисти, адвентисти или филателисти. Важното е, че властта има респект пред гласоподавателите си и е отговорна пред тях. Не обратното, както е у нас.
Нелепо е да се отнасяме с високомерие към Гърция и да й правим сеирджийски забележки за демокрацията й и полицейските й сили. Ромеите може да са всякакви, но не си траят. А ние това много добре го можеме.
А както вика Morpheus - разликите при разходка в нашите две страни се виждат и с око, по-просто и от моето.