Хм, накара ме да се замисля и честно казано не мога да се сетя от нещо да се ужасявам тотално. Вие ми се свят като съм нависоко, но го преодолявам, не ме е страх да погледна през парапета на 20 етаж например. От гадинки не се шубелясвам, естествено змиите са ми най-неприятни, но като малък имах една случка със змия и сега като се замисля колко хладнокръвно реагирах, направо не мога да повярвам - бях на 4-5 годинки все пак и престоях 3-4 минути до една на 20-тина санта без да я пипам и без тя да ме закача. Мисълта ми е, че оттогава ми е останало да не се паникьосвам като видя някоя.
Май и аз ще се окаже, че като някои колеги тук не понасям много-много коли. Не мога да разбера защо, но хич не се отпускам да шофирам, затова и почти не го правя. Естествено, знам че е смешно и е необходимост, но ми е трудно. Друг лек страх ми е водата - много внимавам по морета и т.н., въпреки че плувам добре - просто ми се е увисвал удавник на врата и тогава разбрах що е то да ти мине на лента живота пред очите. Иначе и аз като Дани съм се замислял за това какво ли е след смъртта и ми е било криво, но чак да полудявам - не. Просто като се размисля много на тази тема и ми идва на акъла една мисъл "Смъртта е неизбежна - няма защо тогава да се страхувам от нея".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите