Първо, да уточня специално, че най-малко теб визирам в генерализирания образ от моите постинги.

Второ, ти каза "Това е форма да изразим патриотизма си" и тук си идваме на думата. Абсолютно съм съгласен, но питам: Така ли се изразява патриотизъм - като психясваме 90-минути покрай един мач във всичките му там форми (повечето отрицателни), а през останалото време си седим като смирени овчици. Не е ли особен вид комплексарщина да се изразява патриотизма само и единствено чрез някакъв футболен отбор, само и единствено на думи и само и единствено с такива нецивилизовани прояви на стадиона? Имам чувството, че хората, най-силно "полудяващи" покрай такъв мач, са най-големите нихилисти, които чисто и просто използват случая, за да оправдаят и опровергаят ежедневната си пасивност.
Това ми е личната болка и затова се надявам национала да е колкото се може по-малък и нищожен, смачкан и унижен. Тогава волю-неволю народът ще преоткрие и други начини да изразява патриотизма си, които освен това могат да го карат да се чувства щастлив като българин по всяко време (не само , когато бие на футболния терен), и ще могат да представят родината по един достоен начин пред останалия свят (не с дивашките реакции от стадиона).

Трето, добави "емоция, предизвикваща патриотичното чувство дори у хора, които на пръв поглед са оперирани от него", с което също съм много съгласен. Обаче има хора, на които националният отбор не им го вдига (разбирай: не предизвиква това патриотично чувство по обективни и субективни причини) - предатели и родоотстъпници ли са те, както опитва да се лансира една такава версия от разни тесногръди индивиди?

Четвърто, тук исках да си права: Жалко за хората, които нямат с какво друго да се гордеят. Но според мен те са малко. , но..... За съжаление много повече са, отколкото си мислиш, Алабалке. А повечето, ако ги попиташ защо са за българския нац. отбор, ще ти отговорят с едно безсъдържателно "щото съм българин". След това, ако ги попиташ какво е да си българин, ще те гледат тъпо в очите и няма да могат да ти обяснят. Ти в предната тема засегна историята? Там е същата история - "били сме велик народ", "България на три морета" и бла-бла-бла. На кого му пука?
Проблемът е, че всеки живее я с историята, я с някакви спортни постижения и почти никой не тук и сега, ако ме разбираш какво искам да кажа... Когато човек е тук и сега, пред него има много отговорности, не само голи думи и надъхване, мечти и красиви спомени.

Пето, заключителните ти думи са много силни. Специални шведски поздрави получаваш за тях. Хубаво е да видиш човек да разсъждава трезво, дори когато няма особено подходящи условия за това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Viva Sweden на 30.03.05 20:27.