Чакай бе, дупе... не се пени толкова. Дай да се разберем нещо - първо: не генерализирай. Не всеки се кланя на един единствен журналист, пък бил той и Томето. Второ: аз вярвам на първо място и най-вече на собственото си мнение, а не на това на някой журналист, колкото и известен да е той. Трето: в събота Томислав прекали от чисто професионална гледна точка, а не от гл. т. на "национална гордост" или както там му викаш ти или фогела. Четвърто: аз ще си остана патриот със или без национален отбор и никой не може да ми казва да бъда или да не бъда такъв, при положение, че футбола не е всичко в тази държава. Но има една реалност и тя е, че в нашата държава футбола е най-известната игра, не крикета, не бейзбола, не каквото и да било друго, а футбола. И като такъв, той е вид масова психоза за масите, каквито сме ние. Това е просто и ясно. Това опрадвава всякакво нефелно поведение НА МАСИТЕ. Томето не е маса, той е изтъкнат журналист и сгафи в събота, но за това той си носи отговорността. Не мисля да му стават адвокат, но още по-малко мисля да му стават съдник. Пето, или което е по ред, футбола е игра. Това предполага, че щом не си от играещите, а от гледащите имаш няколко опции - гледаш и се ядосваш, гледаш и не се ядосваш, не гледаш. Ако си от последните, не влизаш в сметките на темата, за която говорим. Ако си от първите - ти просо си емоционален човек и се ядосваш за "дребни неща", какъвто е един мач - една футболна игра. Ако си от вторите - значи си над нещата, но все пак гледаш от чист интерес. Тези неща на клубно ниво са си така, но на национално - не. Там почти няма от гледащи-безразлични. Защото щом един спорт е толкова популярен в една държава, той става част от националното самочувствие. Ако Буркина Фасо ни бият на шах, едва ли ще се нервираме особено. Но футбола освен игра, е и вид психоза за масите. Така че това обяснява дори и факта, че в историята на света има официално водена футболна война между две държави. Именно заради тази емоция, която представлява тази игра, тя е толкова популярна. И затова взима и жертви. А когато е на национално ниво съвсем естествено се намесва и патриотичното чувство, чевството за приобщаване към групата, за единение с нея - за "нас" и "другите". Това е форма да изразим патриотизма си, под ние имам предвид всеки един народ, не само нас. Ти не може да виниш българите, че са като повечето нации що се отнася до футбола. Че какво, Иран да не са по-добри от нас? А там истерията е същата, че и по-зле. И то при положение, че не са нищо особено в световен мащаб на футбол. Така че не виждам срещу какво бучите - че сме като всички останали ли?!?!?
И така както има фенове лумпени на клубно ниво, така има и на национално ниво! То е въпрос на простотия, не на патриотизъм.

Тук не става въпрос и за "интересите на футболна България", а за емоция, предизвикваща патриотичното чувство дори у хора, които на пръв поглед са оперирани от него. Затова е толкова нелогична тази работа - защото се намесват не логични фактори като чувства и емоции... И, да, може да коефициента да правят повече клубните отбори, но за националната гордост прави повече националният отбор, що се отнася до футболния свят. За мачовете с Ливърпул не вземам отношение, защото това е частен случай, а националния отбор не може и не бива да се превръща в частен случай. За типично "нашенските" футболни порядки пък съвсем не си прав, защото не правим нищо, което не се прави и на други места, драги Мейджъре. Вкл. освиркването на химна. И ако една Испания може да си позволи да псува негрите на терена (не казвам, че са прави!), защо България да е по-черна на света, ако прави същото? Плюс това, как така да ги запазим за местна консумация - ами, че то във футбола няма само победи! Щом има победители, има и губещи. На ЕП миналата година бяхме от губещите, но на СП94 бяхме от победителите. Това е.
Националният отбор не защитава ничия национална гордост. Нито нашия, нито ничий. Жалко за хората, които нямат с какво друго да се гордеят, освен с него. Но според мен те са малко. Така че не виждам смисъл да стават скандалища заради някаква малцинствена група, която ти изкарваш мнозинство, а не е така! И националния отбор не е единственото, което кара човек да се чувства българин. Аз например се чувствам така всеки ден. И когато ми се случи да говоря с чежденци се гордея, че съм българка - ето на, знам чужди езици, говоря с тях, общуваме, но не си губя идентичността на българка. Обичам си историята, природата, дори безбройните ни грешки през вековете обичам, защото не са били напразно. Има и неща, които не обичам, мога и за тях да говоря. Но сега идеята ми е друга - националния отбор по футбол, както и по всеки друг спорт, при успех ме кара да се радвам много, а при загуба ме натъжава. Но плюенето е за слабите хора, които по друг начин не могат да си обяснят ставащото и затова вадят простотията си на показ като защитна реакция срещу разочарованието. Останалите, сядат и разсъждават, търсят причините, което е по-трудното от бързото отрицание. Пък и какво лошо има да си тълпа за малко? То е неизбежно. Човекът е стадно животно - сам не може. А отдели ли се много от общото, повече от обичайното, изпада в депресия и золация, и в крайно сметка е нещастен. Т.е. просто казано, като има мач на националния се сотавям на общата психоза, защото тя е вид щастие, вид емоция, коато носи много хубави неща със себе си. Ама били сме паднали.. Много важно, ние победихме на трибуните, а това е по-важното и по-трудното от няколко вкарани гола в повече. Именно затова националния отбор ще го има винаги, докато го има футбола като всеобща мания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите