|
Шест години и половина Левски няма победа срещу ЦСКА в шампионатен мач!
През 50-те „сините” бяха незначително препятствие за непобедимите „армейци”
От пролетта на 1953 г. до есента на 1959 г. Левски (носещ тогава името Динамо), няма победа срещу ЦСКА в шампионатен мач. През този период "червените" и "сините" изиграха 11 срещи за първенство и в тях "армейците" записаха седем побели, а четири пъти резултатът беше равен. Общата голова разлика от тези срещи беше 29:8. Всъщност нещата щяха да изглеждат още по-трагично за тези, които днес правят смехотворни опити да се кичат с името "отбор на народа". За тяхно щастие през пролетта на 1953 г. едно странно нареждане на органите, ръководещи тогава българския футбол, стана причина ЦСКА да играе срещу Левски с резервния си отбор.
И тъй като вестник. "Червените" се спря подробно на шампионата от 1953 г. (бр.8 от 23-29 септември), ще припомня само резултатите от двубоите в предишната година. През 1952 г. шампионатът се провежда по системата "пролет-есен" и през първия полусезон "червените" побеждават с 3:1. През есента победителят е същият -този път с 1:0. Както се вижда, цяло десетилетие ЦСКА си играе с Левски като котка с мишка и тогава се активира "синята" омраза произлизаща от комплекса за малоценност на подуянци. Наистина левскарите печелят първия си мач с ЦСКА през 50-те години. През първия полусезон на 1950г. те побеждават с 1:0, но следващата им шампионатна победа е чак през есента на 1959 г., пак с 1:0. Както се вижда, през 50-те години мачовете с Левски не бяха никакво дерби за ЦСКА. Всъщност оттогава възникна традицията "сините" да се хвърлят "на живот и смърт" срещу "червените". Произходът на левскарската омраза срещу "армейския" отбор има своите корени още в 1948 г., когато младият и неопитен отбор на ЦСКА победи фаворита Левски и стана шампион.
А по онова време левескарите смятат, че са надмогнали съпротивата на своите конкуренти Славия, Локо (Сф), варненските отбори, и всички останали не са смятани за реална заплаха за "сините". И като гръм от ясно небе се появява един отбор, който не влиза в сметките, но изведнъж нарушава идилията на „Герена". Така както през 1948 г. се появи омразата, през 50-те години се появи завистта. Опитните играчи, които Левски беше събрал през 40-те, вече не можеха да се противопоставят на "червените".
През втората половина на тона десетилетие ЦСКА започна да участва в европейския турнир на шампионите, а всички титуляри на "армейците" играеха в националния отбор. Това беше причината, поради която ЦСКА не даваше най-добрите си продукции в турнирите за купата на страната. За сметка на това левскарите се напъваха винаги срещу "червените", така както се напъват провинциалните отбори, когато домакинстват срещу никой гранд. Затова за играчите и привържениците на Левски беше истински Празник, когато през 1957 г. победиха ЦСКА с 2:0 (след продължения) на финал за купата. Те не бяха забравили, че освен многобройните провали за първенството, бяха загубили и последния си мач за купата на страната срещу "червения" отбор. През 1951 г. ЦСКА разби Левски с 3:0 с голове на Мишо Янков (2) и Гацо Панайотов.
Разбира се, както вече стана дума, след 1955 г. ЦСКА не обръщаше толкова голямо внимание на турнира за купата (наречен тогава турнир за купата на Съветската армия). Това даваше възможност и на отбори като СКНА (Пд), Спартак (Пд) и втородивизионния Етър да постигнат победи срещу българския футболен лидер.
Така че тази победа за купата не стопли кой знае колко измръзналите от злоба левскарски сърца свикнали на поредицата от поражения. Защото след 1950 г. те можеха да разчитат само на титли като тази, която им донесе административното решение, принудило ЦСКА да играе през по-голямата част на 1953 г. с втория си отбор. Или да се топлят от провокациите към „червените", идващи от спортни началници и журналисти, както през 1957 г. Защото в ония години левскарите се радваха, когато успяваха да стигнат до ранен с ЦСКА. Така както се радваха на 2:2 , през тази есен, въпреки играта с ръка на Телкийски при изравнителния гол на Боримиров...
Хронология на триумфа: 5:0, 4:0, 3:0, 2:0, 1:0
5:0 през 1953 г. Тогава левскарите вече са си осигурили титлата по "втория начин", както вече стана дума. "Сините" изявяват желание вторият двубой с ЦСКА да бъде "мач на честта" и да се разреши на "червените" да играят с титулярния си състав. След голове на Крум Янев - 2, Кирил Ракаров, Иван Колев и автогол на защитника на Левски Д. Илиев псевдошампионнте са разгромени с 5:0. След като през 1951 и 1952 г. шампион е ЦСКА, на всички става ясно, кой е най-силният отбор в България през 1953 г.
3:1 през 1954 г. Този мач се играе през ноември на стадион "Народна армия". Въпреки дъждовното време и тежкия терен "армейците" притискат "сините" в тяхната половина веднага след първия съдийски сигнал. В 19-ата минута "червените" вече водят .с 2:0, след като до 17-ата минута резултатът е 0:0. Тогава само за две минути Иван Колев и Гацо Панайотов завършват резултатно две бързи атаки на ЦСКА. В 38-ата минута Стефан Стефанов центрира от пряк свободен удар, топката прехвърля купа от играчи пред вратата на Левски и нисичкият Димитър Миланов (Пижо) бележи с глава - 3:0. През второто полувреме "червените" свалят оборотите и Левски се добира ла почетен гол.
3:1 през 1955 г. Този път левскарите започват по-активно и дори повеждат в резултата с попадение на Абаджиев. Този гол само амбицира "Червените" и до края на полувремето Петър Михайлов и Стефан Стефанов правят резултата 2:1 за ЦСКА. В 56-ата минута Георги Димитров (Червения) се освобождава от трима защитници на Левски и се понася мощно към вратата. Първият му удар е отбит от вратаря Томов, но следва нов шут на Червения и този път няма милост -3:1. Тук мачът приключва - "армейците" са доволни от победата, а левскарите гледат да не загубят с много...
3:0 през 1955 г, В този мач левскарите се опитват да спечелят с грубости и скандали - нещо, което по-късно стана тяхно неизменно оръжие в дербито. Обект на техните ритници стават всички "червени" нападатели и особено Панайот Панайотов (Гацо). Той е ритан не само от защитниците на "сините", но и от техния централен нападател Печеников. Младият тогава съдия Димитър Руменчев не смее да вземе мерки срещу "сините" грубияни. Тогава след поредния ритник Гацо хвърля топката в лице¬то на Печеников. Гузният Руменчев прави само устна забележка на "армееца", която е равностойна на жълт картон днес.
Малко по-късно реферът отсъжда дузпа за нарушение на Такев срещу откъсналия се срещу вратаря Иван Колев. Тогава избухва скандал. Левскарите наобикалят Руменчев, дърпат го, бутат го, обиждат го... За ония времена това е нещо нечувано и невиждано, но, Руменчев не. смее да санкционира "сините". Стефан Божков реализира дузпата и ЦСКА повежда с 1:0, но реферът много скоро се реваншира - свири дузпа за Левски. Съдийският подарък не е използван - Димчев бие в- аут. Следват голове на Янев и Колев и ЦСКА печели с 3:0.
4:0 през 1957 г. В началото на пролетния полусезон "червените" са уморени. Това е логично, защото през декември 1956 г. почти всички играчи на ЦСКА участват на олимпиадата в Мелбърн, а през февруари "армейците" играят два много тежки четвъртфинални мача с Цървена звезда от турнира за купата на европейските шампиони. Срещата между ЦСКА и Левски е в петня кръг, на 14 април, а след четвъртия "червените" са на осмо място с две победи и две загуби. Това кара левскарите да си мечтаят за победа. "Сините" се събуждат от съня в 21 -ата минута, когато Янев открива резултата. Следват голове на Божков, Ракаров и Колев, за да се стигне до 4:0. Вестник "Народен спорт" пише: "Трябва да изпитваме съжаление към младия вратар на Левски (б.а. - тогава Динамо) Йордан Жежов, който играеше първия си мач в шампионата...".
В края на 50-те години се говореше, че ЦСКА е постигал срещу Левски 1:0, 2:0, 3:0, 4:0 и 5:0. След като през 1989 г. отборът па Ицо Стоичков пропусна да постигне 6:0, привържениците на ЦСКА продължават да чакат този резултат. Да се надяваме, че ще се случи час по-скоро...
Забележка: ВАЛЕНТИН МАНОЛОВ, в-к „Червените”, брой 15, 2004
|
Шест години и половина Левски няма победа срещу
