|
|
| Тема |
 8 март (извън темата) |
|
| Автор |
фифи-пepoтo (мутра) |
|
| Публикувано | 08.03.04 18:36 |
|
|
|
Седя днес и се чудя ....където и да влезна - потрес. Едни честитки, едни пожелания...чак започнах да си представям влажните кравешки погледи фиксирали екрана на РС-то, с надеждата още някой виртуален "приятел" да поздрави целокупната женска общественост за великия 8 март.
Безумно, защото същата тази общоност почти забрави и не почете националния празник на страната ни, но да се сложат мазно-натегачески пред женската половина се сетиха доста хора. Също колкото и жени.
Какво например представляваше днес София в час пик...центъра. Тълпи от долнопробни селянки, които носят букетчета тип "отбиване на номера", нахилени до уши и оглеждащи се гордо във всеки минувач. Тълпи от мъже, гузно стинали и опитващи се да прикрият поовехтелия букет, с който отиват да се "извинят" под формата на - честит празник "мила моя"/ "уважаема колежке"/ "мила мамо" - купих ги/набрах ги за теб. Ебах ти долнопробната картинка. Същите тия мъже, които цяла година са викали на колежката - тъпа п**** заспала - изкупуват грехове. А провинциалистчетата с удоволствие се радват на едничкия жест сполетял ги за тези 365 дни. И си казват - ех бе, ма то колегите/ гаджето/съпруга не били толкова лоши - мислят си за мен все пак. Долнопробно лицемерие. Празник било...международен...де бре, и бре. ЧЕ кой освен Куба, Китай, Русия, Корея и България го празнува бре? В коя държава това е такъв голям и значим празнвик, предизвикващ повече емоции от националния празник? А?
Тук и за друго ми се щеше да кажа. За лицемерието и за т.нар. българска голяма душа и доброжелателност. Че и гостоприемство. Пълна измислица. Ние не сме такива. Ние никога не сме били такива. Всичко е едно добре прикрито лицемерие, едно откровено подмазване завоалирано за пред другите. Едно тънко правене на сметки за изгода и далавера (така де - знае ли се някой ден). И нищо повече. Справка...ами ние исторически нямаме предпоставка да бъдем такива, каквито ни вижадт отвън. Погледнете едно място, в което живеят българи, които са най-близко запазени и съхранени, до онези наши предци - от миналите векове. И ако трябва да бъда конкретен - Бесарабия. Там хората от други националности, тръгвайки на път са си пожелавали - Да не замръкнеш в беда, в българско село!!!!!!!! Забележителна оценка за историческите предпоставки на нашата гостоприемственост. Зщото там българското население в случай на нещо - тутакси е пускало кепенците в къщата, гасяло е лампите и залоствало вратата. Това е тъжната истина.
Истината е, че сме "преклони главица", "подмазвачи" и "слагачи". И скоро няма да бъдем други. И подобни десетилетия като тези от 44 до 89 на миналия век допълнително са мачкали и без това никаквото самочуствие на българите. (Не че последните 14 години с нещо промениха ситуацията). От всичко това на мен ми става тъжно. А още по-тъжно е, че никой не иска да си го признае. Защото един проблем може да бъде решен когато се изправиш срещу него, т.е. - признаеш съществуването му. Но по-лесно е да се правим на добри, вежливи и гостоприемни...така сме научени.
Жалко за жените, които чакат този ден, за да бъдат оценени. Презрение за мъжете, които чакат този ден за да изкупят греховете си. Да живее 8-ми март - денят на комплексираната жена и гузния мъж. Ура.
Всъщност...наистина - да живее 8-ми март...денят застъпил на смяна след 7-ми март и предшестващ 9-ти март.
КАто се замисля - всичко което написах има връзка и с българския футбол. Ако някой не я вижда - ще му я посоча в лична консултация - не взимам много! 
Само ЦСКА
| |
| |
| 
|
|
