България е в тежко нарушение на международното право

Няма съюзническо задължение да се приема нарушаването на международното право от съюзнически партньор на собствена територия.

Симеон Николов*

Участник ли е България и всяка друга страна, предоставяща своя база, територия и въздушно пространство на трета сила във войната срещу Ирак?

На този въпрос наскоро отговори индиректно бившият генерал от НАТО Хано граф Книлтансег в интервю за радио "Дойчландфунк". "Подкрепянето на едно действително и реално придвижване на оръжия естествено представлява участие", отбелязва генералът. Според него участие е още охраната на специализирана база, а в някои случаи дори транспортирането на материали и други средства, което е част от военната операция.

Депутати в други страни виждат евентуално присъединяване към антииракска коалиция със САЩ като грубо нарушение на собствената си конституция. Председателят на парламентарната група на Зелените в германския Бундестаг Кристиян Щройбле в разговор пред вестник "Тагесцайтунг" споделя:

Ако американците започнат война по собствена инициатива, то тя ще е агресия

и всяко присъединяване към нея е забранено от конституцията ни." Тогава няма значение какво е записано в договорите за използване на военните бази. При такава ситуация основният закон, конституцията, има предимство. Запитан дали спомагателни операции като тази на леки разузнавателни танкове срещу химическо и биологическо оръжие не могат да се разглеждат като помощ в бедствие (тук може да се има предвид и българската рота), той отговаря: "Когато сам се маневрираш в бедствено положение, започвайки една война, тогава това не е помощ в бедствие."


Въпреки протестите мнозина се питат дали утре ще започне войната срещу Ирак
Снимка: Димитър Кьосемарлиев

Далеч по-убедителни и разгромяващи обаче са доводите на професор д-р Грегор Шуриер, признат специалист по международното право. Той твърди, че нито според общото международно право и хартата на ООН, нито според специални договори между Германия и НАТО и Германия и САЩ съществуват задължения Берлин да приема, разрешава или поддържа активни действия на въоръжените сили на САЩ на германска територия, особено при подготовка и осъществяване на удар срещу Ирак. Нито една държава не е задължена да се включва в противоречащи на международните норми задължения и да предоставя територията си за това. Противоположни споразумения са нищожни.

Един военен удар срещу Ирак без изричното разрешение на Съвета за сигурност на ООН би бил тежко нарушение на международното право, погазване на обвързващи правни принципи ­ на принципа на равнопоставеност на държавите съгласно параграф 2, точка 1 от хартата на ООН, на принципа за преодоляване на международни спорове чрез мирни средства според точка 3 и забраната за заплаха и прилагане на сила в международните отношения съгласно точка 4. Дори заплахата със сила е забранена, а от страна на САЩ тя отдавна се упражнява спрямо Ирак. Един военен удар би бил "агресивно действие" по смисъла на параграф 39 и "въоръжено нападение срещу член на ООН" по смисъла на параграф 51 на хартата. Затова е необходимо незабавно свикване на Съвета за сигурност на ООН за защита на застрашения член на световната организация.

Такъв военен удар не може да бъде оправдан с правата за лична и колективна самоотбрана. Очевидно е, че предпоставките за използване на правото за самоотбрана, въоръжено нападение на Ирак срещу САЩ или друга държава, не са налице. "Превантивната"

самоотбрана според международното право е недопустима.

Освен това няма дори видима причина за такава "превантивна" самоотбрана.

Участието на Германия или която и да е друга страна би било много тежко нарушение на международното право. Дори приемането на подготовка и провеждане на удар на САЩ от територията на Германия или друга страна (да разбираме България) е агресивно действие на тази страна!

Според параграф 3 на единодушно приетата резолюция на Общото събрание на ООН 3314 (ХХIХ) от 14.12.1974 г. относно дефиницията за агресия, се приема, че агресивно действие е "разрешението на една държава да предостави територията си на друга държава, която да я използва за агресия срещу трета държава."

При гласуване на нова резолюция от Съвета за сигурност на ООН, която да разрешава "всички необходими средства" срещу Ирак, Съветът за сигурност не би могъл и няма да може да задължи нито една държава да се включи във военен удар, независимо дали директно или индиректно. Дори призивът за подходяща подкрепа на една коалиция срещу Ирак не аргументира в никакъв случай задължение за предоставяне на територия. Спорно е също така доколко една нова резолюция на СС на ООН не би била само едно прикритие за агресията на САЩ. Дори гласуването с минимум 9 гласа на членки на СС и без вето на постоянни членки още не гарантира правото на ненакърнимост на решението. Съветът трябва да даде предимство на мирното разрешение на споровете съгласно раздел VI на хартата и невоенните мерки, съгласно параграф 41.

По повод на заявеното от български министри и политици, че България ще действа сякаш е действителен член на НАТО, трябва да бъде напомнено, че договорът от 04.04.1949 г. не дава основание за поддръжка на действия на САЩ на територията на която и да е държава-членка за подготовка и провеждане на удар срещу Ирак. Няма съюзническо задължение да се приема нарушаването на международното право от съюзнически партньор на собствена територия.

Военен удар на САЩ срещу Ирак би било директно нарушение на договора на НАТО. Този договор съдържа в параграф 1 задължението на всеки член на НАТО "в съответствие с устава на ООН така да регулира по мирен начин всеки международен спор, че да не се нарушава международния мир, сигурност и справедливост и да се въздържа от всякаква заплаха със сила и прилагане на сила в международните отношения, които са несъвместими с целите на ООН."

Прилагането на сила с оръжие

е възможно по линия на параграф 5 само с цел колективна самоотбрана срещу въоръжен агресор. "Само при такава въоръжена агресия" съществува задължението да се окаже помощ на нападнатия, като всяка държава решава сама по какъв начин да изпълни тази помощ. Става дума за реализиране на самоотбрана съгласно параграф 51 на хартата на ООН. Такъв случай на самоотбрана обаче не е налице. Залегналото в параграф 3 на договора на НАТО "взаимно подпомагане" се отнася за запазването и развитието на общата способност за съпротива срещу въоръжен нападател, а не за нарушаващи международното право военни удари. Обявеният военен удар не е въобще на НАТО и по правилата на Обединеното му командване, а на една коалиция и по правилата и върховното командване на САЩ.

Дори България да даде с договор съответния статут на пребиваване на американска база на нейна територия, това не може да обоснове съюзническо задължение на България за провеждане на агресивен военен удар срещу Ирак или друга страна в бъдеще. Използването на българска територия трябва да остане в компетенциите за решение единствено на България.

Спазването на международните правни норми се превръща и в проверка за демокрация. Институтът за политически изследвания на САЩ отбелязва в свой специален доклад по Иракската криза, че така наречената "Коалиция на съгласните" е

в пряк конфликт с демокрацията.

Изследването на института доказва, че болшинството от страните в тази коалиция са привлечени от САЩ чрез принуда, натиск, подкупване или прикрити заплахи. Цитираните от САЩ 34 страни представляват 10% от населението на света. Но тъй като средно 70% от населението в тях е против войната в Ирак, то населението на "Коалицията на съгласните", подкрепящо под натиск и принуда войната, е 3% от населението на света. Участието в една агресия автоматично ни изхвърля от семейството на демократичните държави. Но САЩ е люлката на демокрацията. Да, но управляващата я в момента хунта не е САЩ.

*Авторът е дългогодишен дипломат, член на Българското дипломатическо дружество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите