Напълно съм съгласен с теб,на 100 пр.
Така е.
Няма ли я химията във едно познанство,взаимните интереси,взаимното търсене и помощ..не става.
На мен лично до болка ми е омръзнало тук в Норвегия да симулирам усмивки,познанства и пр..с които реално ако си бяхме в България може би щяхме само да се поздравяваме по улиците.
Но това е чужбина.
Не е като в България да имаш материал бол,за да можеш да отбираш.
Пробвали сме и с норвежци навремето и с други чужденци познати..не става.
За някакви срещи отвреме навреме да..ама за сериозни приятелства не стават.
Затова аз си ги наричам кафеджиите.
И лошото е че докато ти предимно не се развъниш да ги търсиш или да им пишеш,не се сещат особенно за теб.
Миналата седмица търсих разни общи познати,идеята ми беше да се съберем за мач,да се видим..щях да се прежаля да пия бира-две ако беше у нас,само и само да подържам социални контакти..ама не..така и една седмица не ми отговори нито на смисите тоя,нито на звъненето.
Тъпо е да няма никакъв респонс насреща.
А сме работили с тоя заедно едно известно време във нашата фирма.
От жена му уж чакам помощза работа,ама нищо досега.
Мислех ги евентуално за сдъдружници за бизнес.Понеже тя изглежда сериозна.
Докато това ГЕВЕЗЕ мъжа и вечно е уморен,латентен,не му се занимава..не става с такива хора.
Не ми отговарят и не се сещат за мен ако не са на зор,а като се видим-усмивки до ушите.
Аман с тази двуличност.
Аз ако съм приятел с някой,давам на 200пр от себе си,стига да преценя че човека е свестен.
А какво се оказва..че хората явно търсят само тези които са им изгодни и има какво да ги използват.
Болшинството от българите са такива тук.
Те са си от един град повечето,от Силистра..тези новодошлите.
И ние никога няма да бъдем на равни начала с тях,винаги ще сме онези външните.
Кофти е че нямам приятели по интереси,по години ,пък и най-вече от нашия край и нашата черга.
Въобще колкото по-точен и добър гледаш да си с хората,все повече лайна гледат да ти стоварят върху главата ти.
Примирил съм се,чакам месията ..с който да бъдем йкато братя един ден..ама дали ще дочакам правилните хора да бъдат около нас.
Мислехме че имаме едно семейство за правилните хора,те се оказаха поредните назобени аристократични духовни фанатици.
С приказки..колко велики сме.
И затова вече много духовни и специални хора не искам,искам земни,добри и откликващи благодарни хора.
Това младото поколение от 80,90те години масово им липсват много неща.
Липсва им усет към хората.
Как да се държат,кое е правилно като отношение.
Присъща им е една надутост,безпардонност,че всичко разбират..пък сричат на норвежки още.
Ама все сме чувек това..чувек онова..
Изобщо се правя само че ги слушам такива.
Много от другите няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите