Тези, които винаги ще ти "помогнат"...на думи.

Тия дни пък се питам защо с лекота се обещават неща, които нямаш никакво намерение да изпълниш.

Стига де.Загатнах на един дядо,че няма проблем да му закарам дърва.Да,ама проблемите се явиха после. В планината е,наклон голям,тревисто,къща в гората.
Заваля,мокро е,буса не може,със задно е.Може с жипа,ма единият акумулатор съм свалил за друг жип,чийто се оказа малък,пък той е паркетен,и не товарен като другия.Отделно дърва няма,криза е,със записване.Казват,мокро,не им разрешават да влизат в гората на секачите.И няма дърва,и аз излизам лъжец,а всъщност се прибирам късно,и друг дядо захар иска,всеки иска по нещо,няма лошо,ма зех да се подувам от ангажименти,кучета храня,котки храня,пера,простирам,салата,ракия,и то станало един и половина през нощта,а в шест трябва да ставам да се къпя,то нокти ти пораснали,то брада,то уши да миеш,гърба голям,тия крака търкай,тия зъби,мишници,после чорапи обувай,обувки,панталони,шапки....сложно сме устроени,много чаркалак,много повърхности,зиме ни е студено,лятос ний топло,угодия няма,а и като вали ни е мокро,отделно ожадняваш,огладняваш,па то ти се допикае,и друго,и трето,дошъл някакъв данък за плащане,дошла ипотека,дошли за водата,дошли за тока,жената все се сеща за нещо,което излиза че ти трябва да направиш,а избори,а празници,а делници,и ти залиташ,влачиш си краката,епохата та повлича като прани гащи в буйна Янтра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите