Намирам се в изключително тежка (по мое мнение) ситуация в момента.
Преживявам предателство и не мога да намеря начин да се справя с това... Лутам се, опитвам се, усмихвам се, но душата и сърцето ми плачат... Хора, на които вярвах, с които бях приятел, с които бях искрена и предана, ми забиха нож в гърба. И то за какво - защото не могат да ме приемат с всичките ми недостатъци. Защото не винаги съм мила, сутрин дори не съм и разговорлива, не мога постоянно да се усмихвам и постоянно да премълчавам. Понякога имам остър език и си казвам нещата по груб начин. Но каквото и да напиша съм сигурна, че всеки си има по нещо „криво”. По нещо, което никой не може да изправи, но за това сме хора и ставаме приятели, за да се приемаме такива, каквито сме, или поне това е моята теория. Но уви – моите действия, дори моите бездействия са осъждани остро, просто, защото работим заедно и нещата се тълкуват по съвсем различен начин, от този, който аз си мисля, че е верен. Има едно изостряне, едно иззлобяване, което за мен е неприемливо между приятели. Да не говорим за разговорите „зад гърба”, с които не мога да се примиря, защото има начин да научавам за тях. И точно това ме съсипва. Не мога да се измъкна от този омагьосан кръг, не мога да се оправя и това се отразява на иначе ведрото ми настроение. Не съм човек, който ще мълчи по цял ден, но сега в тази ситуация това е единственото решение – просто няма какво да си кажа с тези хора, не и след всичко, което говорят зад гърба ми за мен. Не и след сравнението, че те са постигнали повече от мен, а аз нищо... Как да си говоря с тях, та те дори не подозират какво знам? Как да им кажа колко ги ненавиждам, когато ми казват, че ме обичат? Как да бъда лицемер, когато това поведение винаги е било чуждо за мен?
Има ли отговори на тези въпроси изобщо? Някой знае ли ги? Нека ми ги каже... А до тогава аз ще продължа пътя си към черната дупка....
And say it for me
Say it to me
And I’ll leave this life behind me
Say it if it’s worth savin' meРедактирано от savin^me на 08.03.10 22:19.
|