История част и от моят живот доскоро и/или все още. savin^me
не се измъчвай, просто живота е такъв.Това не означава, че трябва да се примиряваш или пък да анализираш само своето поведение.
Не обичам да давам съвети, но мога да ти кажа при мене как се развиха събитията. Заради колежка- приятелка на която подадох ръка в труден момент, тя реши да ми се отблагодари като настрой постепенно компанията- колеги с които бях изградила приятелски отношения. Поради завист ли или нещо друго просто е такъв човек явно- обича да има проблеми. Аз не очаквах и се отдръпнах. Докато ми кажат приятелите кви ги е говорила, вече бях загубила доверието им. Мина време и кво се оказа- тя ми се извини. Колегите поне тези които държаха на мене ми поискаха прошка.
Простих. Но вече всеки научи своя урок. Моя е - да не се доверявам, в работата няма приятели. Всички съжаляват по своему за тази загуба. Защото просто нещата не стоят като едно време. Вече няма излизане по заведения всеки петък. Кафенца след работа за разбор и т.н.
Вярвам, че максимата "Дай свобода на един човек и ако той истински държи на тебе ще се върне при тебе" важи и за приятелството, не само за любовта.
Успех!