Аз го преодолях.

Хич не беше лесно.
Наложи се да скъсам с някои стереотипи:
1. Престанах да се държа като делова жена извън работното си място.

2. Започнах да избягвам чисто женски партита.

3. Работех по 12 часа, но спрях да позволявам на шефа си и на колегите си да се разполагат със свободното ми време. Не знам как е при теб, но при мен имаше такава нагласа:"Тя е неомъжена, има повече време от нас, може да си позволи да остава по-докъсно на работа, може да ходи повече по делови командировки, да върши повече работа (иначе какво ще прави у тах си)."

4. Започнах да ходя на почивка с максимум 1 приятелка. Твърдо отбягвах средата на т. нар. "вечни ергени", които са много приятни за прекарване на времето, но напълно безперспективни за по-сериозна връзка.

5. Престанах да позволявам на семейните си приятели и познати да ме използват като кошче за емоционални отпадъци.

6. Закрепих връзките си с хора, създали здрави семейства, както и с такива, които имат сериозни приятелства.

Отначало около мене като че ли се образува вакуум. Всички гореизброени ме изоставиха. След това този вакуум се изпълни с интересни мъже, които ме търсеха заради самата мен, и за които моята дружба значеше много. Това не стана за един ден. Имаше моменти, в които се упреквах за това, което направих със себе си. Искаше ми се да се върна назад, и само стремежът ми да променя живота си ме спря. От приятелките ми - жени, останаха само истинските. Те и до днес са ми приятелки, на които мога да разчитам като на себе си.

Изведнаж се оказа, че съм интересна, желана, че съм цел, а не средство за прекарване на времето. Че съм заобиолена с хора, които ме ценят колкото аз тях.

В службата отначало бяха шокирани, но после започнаха да ме уважават за това, че не позволявам да монополизират времето ми. Новият ми стил на работа ме направи още по-ефективна и резултатите ми се подобриха. Е, няколко души около мен, чиято некадърност по-рано се прикриваше от моя излишен трудов ентусиазъм, трчбваше да научат неприятни истини за себе си.

Когато започнах тази промяна, бях на 29. В края на следващата година се омъжих, след 2 гдини се роди синът ми. Хората, които приеха промяхата в живота ми, и до днес са ми приятели. Хората, коит се оттеглиха от живота ми след като не ги оставих да ме използват, отдавна са забравени.

Сега съм на 54. Много неща ми минаха през главата. Когато погледна назад, не съжалявам, че избрах да променя живота си на 29.

Ти си добра и очевидно си много отзивчива към хората. Моят опит ме кара да те посъветвам да оставиш в живота си само онези, които отговарят на твоята отзивчивост със същото. Сред тях ще се почувстваш много по-щастлива, и светът около теб ще се промени в желаната от теб насока.
Желая ти успех!