Признавам си, в предишния си пост малко навлязох в тона на т. нар. "общи приказки", както ги наричаш. ;) Но не мисля, че си много прав поне що се отнася до това че "някой ще се присмее на нечие нещастие"... Хората са за това да си споделят и да си помагат един на друг. Особено в клуб Приятелство пък няма, ама хич няма място присмехът.
Споделям мнинието на Ели, че е твърде рано човек на 20 и няколко години да се оплаква от живота, който води. Ми намери си някакво хоби, нещо приятно за вършене извън конкретната работа, за която ти плащат. Познавам немалко хора, които се чудят какво да правят през малкото свободно време, което имат. Те просто не знаят какво да правят със свободното си време и затова пак се хвърлят на работа... По този начин се самоутешават, че видите ли, колко работа съм свършил...Животът не е само това, нека работата да не ни обсебва/заробва, да не ни отнема ценното време, което можем и трябва да посветим на себе си. Иначе животът ни се изплъзва/изтъркулва. Като се обърнем назад, виждаме, че не сме направили почти нищо за собствената личност, за нейното развитие и израстване. Да, именно. :)