|
Здравейте!
На пръв поглед какво по – лесно от това да се пише за приятелството, за приятелите, но това си е един изключителен феномен с неговата колоритност, дълбочина и красота............... приятелството е духовна връзка, затова стенещата в самота душа......... душица, душичка.......търси близостта на сродна душа......в самотата е най – осезаема болката от липса на другия, който да ни разбере, утеши или насърчи, да ни даде човешка топлота или просто да ни засвидетелства с присъствието си подкрепа. Приятелят – той не е един от много, а единствен и неповторим. Приятелят е такъв, какъвто сме го приели с разума, но най вече със сърцето си. Истинското приятелство не е заради полза и изгода, не е заради постигане на власт или пари, не е с цел заробване на другия. То е може би най – необяснимата връзка, но затова пък висша степен морална. За разлика от любовната връзка, която също донякъде е необяснима, но същевременно и обяснима със сексуалното привличане............. приятелството е неудържимо привличане на два морални свята. Взаимното привличане е духовна и емоционална съпричастност и озивчивост. Понякога ни привлича сходното, подобното и приятелят ни е нашето огледало, с него сверяваме себе си............понякога ни влече противоположното и приятелят ни се оказва наш антипод, който ни провокира, стимулира и развива. Приятелите могат да бъдат подобни или твърде различни личности, но да са сродни по моралното си виждане на света, по разбиранията си за доброто и злото, честното и нечестнотосправедливото и несправедливото, правдивостта и фалша............ Ценностите на приятелството са духовни: взаимното зачитане и уважение, вярата и истната, взаимопомощта........... то е свободна и безкористна връзка,себеразкриване и себеотдаване, житейско съучастие и разбирателство. Тези морални цености не само маркират територията на приятелството, но те същевременно са и граница, отвъд която магията на това интимно общуване се разрушава........ според мен има няколко вида приятелства и те зависят именно от характерите на хората.....истинско приятелство, нраствено чистото и извисеното, приятелството за полза, за удоволтсвие и на подчинение или превъзходство. За полза и удоволствие са нетрайни приятелства, бързопреходни, защото целите им са користни, подбудите им са безкруполни. Приятелството на подчинение или превъзходство засяга отношенията между родители и деца, между началници и подчинени, между управлявящи и поданици............. колко леко се чете на кирилица........ Особеността произтича от бариерата, поставена от възрастта, ранга или властта. Това е приятелство, което поставя немалкият проблем за свободата на едната от общуващите страни, което я принуждава към по големи компромиси, което я заставя да цени чуждото достойнство, да го уважава, но и да поставя своето в зависимост от добрата воля и желание на другия........ жалко е, но е така. Приятелството е свобода........ доколкото сами избираме приятелите си, сами определяме взаимотношенията си с тях, сами приемаме границите на приятелството. Приятелството е несвобода, доколкото собствената ни свобода, както и личното ни достойнство не бива да ограничават или накърняват човека до нас...........приятелството залинява и умира, наранено от лъжа и лицемерие, от предателство, от огласяване на неговите тайни, от грубост и незаинтересованост, от липсата на всеотдайност. Приятелството умира не само от зли помисли, от лоша дума и постъпка, но и от привнасянето в неговата морална тъкан на мотиви извън моралните....................... Конфликтът и компромисът са двете лица на приятелските взаимоотношения. Конфликтът, от една страна, със себе си, конфликт между собствената представа за идеално приятелство и реалната връзка с другия, липсата на конфликт би означавало еднаквост, тъждественост на ценностното преживяване на себе си и на другия в приятелството, което е невъзможно........... c’est impossible. Но дори да е възможно, еднаквостта не поражда единство и хармония. Единството и хармонията се раждат в различията .......проблемът не е в наличието на конфликта..........отстъпката, отдаване ценностен превес на достойнството на другия пред самия конфликт, извинението, молбата, прошката – всичко това очертава компромиса. Компромисът е елемент на човешката култура, много често именно умението да се прави компромис, да се прощава, изисква повече мъжество на духа и благородство, отколкото натрапчивата вярност на собствените принципи. Всеки си има принципи, но приятелството е съвместяване на моите и твоите принципи, общо дело, в което......... се раждат нови принципи – тези на свободно избраната заедност. Приятелите са нужни на младите, за да избягват съдбоновните грешки в живота, а на старите, за да ги ласкаят и при недостатъци от немощ да им помагат да постъпват добре и правилно, а в разцвета на живота те са нужни за прекрасни постъпки, съвместно извършени от двамата, тъй като заедно хората са способни и на разбиране, и на действие............съществуват устойчиви различия в зависимост от пола.........при мъжете приятелите са хора, с които се извършват съвместни дейности, докато при жените това са тези, на който можеш да се довериш, от които можеш да получиш емоционална подкрепа.........младежите очакват от приятелите си да бъдат забавни, а възрастните – да бъдат полезни и да помагат. Проявяваме услужливост и щедрост не за да спечелим благодарността .........нима ще преобърнем услужливостта в лихварство, а понеже по природа сме предразположени към щедрост, по същият начин според нас заслужава да се стремим към приятелството не заради надеждата за изгода, а тъй като самата обич е цялата печалба от него. Хората, които като животни свеждат всичко до удоволствията, са напълно несъгласни с всичко това.......... а и какво чудно? Чуството на симпатия и доброжелателна обич се ражда естествено, след като се проявят добрите качества на един характер. Тези, които се стремят към тях, се проявяват привлечени и се приближават все повече, за да могат да се радват на характера и най вече на общуването с човек, когото са заобичали, за да бъде обичта им еднаква, за да могат по – скоро да помагат, отколкото да си искат отплата за помощта, и тази готовност да бъде източник на достойното за уважение съперничество между тях............ приятелството е по – необходимо от въздуха, огъня и водата. То е толкова приятно, че да се лиши човек от приятели, е все едно да се лиши от слънце.............
Бъдете здрави!
|
Приятелството......................
