..................................То е толкова приятно, че да се лиши човек от приятели, е все едно да се лиши от слънце.............. да отминавам слабостите на своите приятели, да си затварям очите и да замижавам пред техните недостатъци, да обичам и дори да се възхищавам на очевидните им пороци като на добродетели, не е ли това почти глупост? Когато един целува бенката на обичната си, когато брадавицата доставя наслада на другиго........ а когато баща твърди, че кривогледият му син е с хитро поглеждащи очи: не е ли това, питам, чиста глупост? Да! Три пъти и четири пъти е глупост, но тази единствена глупост свързва приятелите и вече свързани ги запазва....................................истинските симпатии са прекрасно нещо, но при тях двама души се превръщат в едно. Измамните са отвратителни, защото при тях пак оставаш сам, без първоначалното безразличие, което е по – добро от ненавистта.......неизбежна последица на измамата и разочарованието. Затова аз приемам и се възхищавам от приятелството, защото то се корени в съществени съответствия в интелекта и темперамента.
Любовта........... любовта е преживяване, част от нашият живот – негов смисъл или падение, красиво напрежение на жизнениете сили или безутешно страдание, уникален, неповторим феномен. Любовта поставя на изпитание личността, всяко общуване – а любовното с особена сила, поставя извечният проблем за моралното самопреживяване. Усещането че личността ти живее в света на любовта, е предизвикателство за нейното достойнство...............свободното самосъществуване с другия и чрез другия или животът “ в сянката на другия” са двата полюса, между които възникват многото лица на любовта. Животът с другия – съвместният живот – колкото и щастлив да е той, не отнема отговорността на личността от собствените чувства, мисли, страсти, въжделения, постъпки..........самосъзнанието за отстояването на собственото достойнство, верността, уважението към любимия човек, нагласата да споделиш неговите радости и тревоги, да бъдеш там, при него, са основата на човешкото самоуважение в любовта. Обратно................ зачертаването на собствената личност в името на това да не изгубиш другия, е в същото време и загубата на собственото Аз, принасяне себе си в жертва на другия. Кому е нужно това? На другия? Любовта едва ли е поробване. Тя едва ли би се възродила от жертвата. Поставянето на себе си в положението на раздаващ се, е магията на любовта. Защото любовта е и грижа, изискваща себеразкриване, себеоткриване. Границата обаче, зад която раздаването на себе си губи своя смисъл, е достойнството на любящия. Любимият – това е съществото, дарено с най – силните чувства, с най – светлите помисли. Единствено майчинството може да съперничи по красотата на това отношение. Силата на чуствата не засенчва целостността на личността, обърната към другия. Топлотата на любящия сътворява атмосферата, в която любимият може най – пълно да прояви себе си. Съзнаването на тази заедност на живота е и съзнаването, че някой друг в този свят има потребност аз да бъда добър, че моят стремеж към хармония, свобода и човечност не е напразно осъзнаване на значимостта на другия, на неговите достойнства. Любовта обаче, е тясно свързана със сексуалноста............... брей кво ми идва в главата............ Защото е цялостно и взаимно отдаване. Но сексуалният живот на човека е възможен и без Голямата Любов. Това интимно преживяване е подвластно на окултуряване, както и всяка човешка изява изобщо............................... Съвременният човек разграничава любов и секс, като различни реалности. Сексът, извън контекста на любовта, удовлетворява определени вътрешни напрежения на човека и в такъв смисъл е израз на базисни потребности – физиологически и психически.................. още малкото дете има потребност от топлота, нежност, обич...........които най – напред се даряват от любящата майка..........по късно с неговото съзряване индивидът разпростира тези чисто човешки потребности върху околните, върху представители на другия пол – евентуални “обекти” на неговите сексуални желания..............затова си мисля, че сексуалният акт не е само и единствено физиологичният акт, в него прозира и търсенето на топлота, съпричасност, взаймност..........именно тази взаимност описва най добре моралните измерения. Срещат се две желания: всяка от страните е пожелала другата. В противен случай, когато желанието не е взаимно, половият акт се превръща в манипулация на този, който е предмет на желание и потребление. Затова даването.................. по правилно е .........отдаването и вземането са и морален проблем. Сексуалният акт ..................та сексуалният акт тук и сега рефлектира върху живота на тези, които го извършват. Дори и да е еднократен акт, акт между хора, който са се срещнали само веднъж и повече никога няма да се срещнат, той си остава своя отпечатък върху човешката съдба. Той е значим момент в живота на всеки, момент на съприкосновение с другата индивидуалност, момент, от висотата на който може да се преосмисли целият житейски път и същевременно да се промени неговата посока. Като се отдава във властта на половия живот, човек губи власт над самия себе си. В индивидуализираното полово влечение човек, като че ли престава да бъде личност, превръщайки се във функция на безличният процес.......... сексуалността носи безличен характер, докато еротиката носи личностен характер – това е огромната същност на разликата, половото влечение и влюбеността нямат никаква пряка и задължителна връзка, дори и е възможно половото влечение да намалее от влюбеността. Влюбеността е насочена към неповторимото индивидуално същество, към една личност и в нея не може да има замяна. Нерядко могат да се видят двама души, влюбени един в друг, да не изпитват любов повече към другиго............на практика тяхната любов – това е егоизъм на двама. Двама се отъждествяват един с друг и решават проблема със самотата, но доколко те са отделени от цялото останало човечество, те остават и отделени един от друг и всеки от тях е отчужден от самия себе си. Тяхното преживяване е илюзия, еротичната любов има предпочитание, но в другия човек тя обича цялото човечество, всичко живо и тъй прекрасно.............Любовта към някого – това не е просто силно чувство, това е решимост, това е разумен избор, това е обещание. Ако любовта беше само чувство, то не биха били основателни обещанията за взаимна вечна любов. Чуството идва и си отива.............
Бъдете здрави!