Седиш си някъде и каквотот виждаш това и снимаш, демек ловец на момента, мислех си “къде е тука творчеството”, нали събитието работи сасмо за теб, ти просто си там в събитията и чакаш за да щтракнеш.

май не е баш така. щото някой ще види момента, дето хараткеризира събитието, друг ще си щрака ей така; и единия с един кадър ще покаже и картината и духа на събитието, другия само някакъв момент (и ще трябват повече бройки, че да стане ясно 'за какво иде реч'). Затова си трябва очите да видят, душата да усети. То затова за някои фотографи може да се каже - където са те - там са кадрите. Тръпка трябва, ловна страст, ама то за всяка работа си е така, май.