В момента слушам "When a Blind man Cries" на Пърпъл.... Така че настроението е перфектно да започнем историята на Ива.
И така..."Малката улица отново остана сама.Нямаше желаещи за разходка в 1 часа през нощта и дори бездомните кучета,нейните верни приятели ,я бяха изоставили,уморени от неравностойната битка с острия ноемврийски вятър и ледено студения дъжд.Цял ден минувачите се спъваха в изкорубените и плочки,а шофьорите ругаеха дълбоките дупки- нейните стари рани.Най-сетне малко тишина.Мракът беше непрогледен и само някой закъснял прозорец раздираше като с жълт кинжал черното му одеало.
Не се надявах да видя някой в този късен час и появата на малкия силует близо до пустата автобусна спирка на отсрещния тротоар предизвика интереса ми.Той или по скоро тя застана на ръба на тротоара и после стъпи в дълбоката локва на платното.Остана така почти 5 минути,до глезените в калната ,ледена вода и после направи още една крачка напред.
Приближих се неусетно и застанах до нея.....Много близо ...много близо....
Вече знаех историята и ....Сега ще ви я разкажа....."

Е , не точно сега ,защото вече слушам "Burn"
Ще продължим утре.

ROCK'N'ROLL FOREVER !