На времето праехме в училищната лаборатория холограми на малки обекти - например на чаша, като използвахме лазера от кабинета по физика.
Пред лазера сложихме разсейваща леща, а на известно разстояние след нея - и събирателна леща с по-голям диаметър - около 10см, за да се получи успореден сноп лазерна светлина, в чиито диаметър да се побира чашата и плоското огледало за опорния сноп.
Когато отразените от чашата светлинни вълни се "срещат" с плоските вълни от опорния сноп /светлината отразена от огледалото/ се получава интерференчна картина. За да я заснемем, СВАЛИХМЕ ОБЕКТИВА на апарата и отворихме затвора на "В" за дълга експозиция, по време на която не бива нищо да се движи в тъмната стая. Апарата беше зареден с обикновен черно-бял филм Fortepan мисля че беше тогава /минаха 14 години/. Ако филма е по-контрастен /DK8 например/ било още по-добре, но трябва да се снима със реципрочно по-дълга експозиция. Лазерът беше зелен, така че не е необходим специален филм очувствен към IR или UV лъчи.
След проявяването получихме равномерно осветен негатив, който обаче поставен срещу лазера "оживяваше" - обекта се появява сякаш виси в пространството и дори можеш леко да го "завъртиш" като накланяш плаката на известен ъгъл. Опасното беше да се гледа срещу лазера, макар и слаб - за възможно по-кратко време.
Когато кохерентната, поляризирана и монохроматична лазерна светлина преминава през негатива, тя дифрактира покрай заснетите върху него интерференчни максимуми /вероятно много гъсти миниатюрни криволичещи ивици/ и така се възстановява интерференчната картина по обратен път, като се "построява" първообраза в пространството.

Мислил съм, дали с тези лазерни прожекторчета, дето ги продават по сергиите, не може да се повтори този експеримент!

Това си беше чиста демонстрация.
Ако обаче те интересува нещо по специално - не знам повече.