... ми се иска ако можеше да не се отделя от мен въобще. Но знам, че не е възможно. И като оставя настрана емоциите и тръгна по пътя на рационалното мислене, смятам, че трябва да се отделят, когато са финансово независими. Може би не напълно, но до някаква степен, която ще им позволи да стъпят на своята пътечка в живота...И още - нужна е някава степен на зрялост, която да позволи вземане на самостоятелни решения. A това не винаги е въпрос на навършени години. И друго-когато те почувстват нуждата да се отделят, мисля, че трябва да направим всичко възможно да ги подкрепим, даже и да не са изпълнени напълно горните условия...в крайна сметка това си е техния живот...ние сме за да помагаме, а не да го дирижираме...