Кафе ли...
Иде ми цианкалий да взема като гледам как с магическа пръчка се сриват отношения, градени дълго време...макар и само виртуално.
Познавам лично част от участниците в тази глупава история и знам, че целият фарс е плод на някакво тъпо недоразумение...и колкото повече се задълбочава, толкова по-блудкаво ми става...
Уважавам всички тук и се чувствам ужасно в безсилието си да помогна...
Не искам кафе...не искам и усмивка дори...а и нямам сили да я дам...
Лек ден, Нова...дано поне твоят да е такъв...