Ех, мисля, мисля, само простащини ми се въртят в главата по тази интелектуална тема...
Затова, моля, възвишените хора да спуснат свенливо клепки и да не четат по-надолу, ама да взема да фризирам натуралните фрази - сърце не ми дава...Пак извинете...

Академичен разговор:
Двама - доцент и професор обичат да си пускат поговорки, докато чакат асансьора и няма други хора наоколо. Гледайки пъргавия свят наоколо, доцента казва:
"Парни драсни - друм мангела,
шокар бури - кар мангела"
В превод от цигански:
"Бяла кобила - път иска,
хубава булка - кур иска"
Професорът, тежко, тежко въздъхва и отговаря с турска поговорка, в превод:
"Кахърлия хуй - путка не ебе !"
/кахърлия - угрижен/

Селски разговор, отпреди три дни:
Облегнали сме се двамата с брат ми на оградата, след като сме свършили лошата работа с невинното прасе, пушим и гледаме из двора. Гледам кокошките - едни такива охранени, с лъскава перушина, гладка и недокосната отгоре, явно непознали още петльови нокти и петльов клюн и питам:
- Абе, брат ми, петли няма ли ?
- Няма, за какво са ни през зимата, от кокошките - яйчица, а те само ще ядат и дрискат. Виж, през пролетта - тогава ще ни трябват, тогава ще им се отвори работа...
- А какво стана с белия и сивия петел ?
- Ааа, то е друга работа. Белият петел постоянно скачаше на кокошките, постоянно им беше отгоре, по земята не ходеше. Сивият петел скочи, пък слезе, клъвне оттук-оттам, походи, почине си - и пак скочи.
Белият петел един ден го намерихме умрял. Занесохме го на ветеринарният и той, като го разряза, каза "разрив на сърцето!". Не издържало сърцето на тоз славен ебач, не си знаел мярката...
Докато сивият петел още дъълго, дъълго радвал кокошките, докато не завършил достойно земният си път по правилния начин - в тенджерата, с което и нахранил стопаните си...

А който не вярва, че петел може да получи инфаркт от неспазена мярка - нека да попита ветеринарният от селото - Добридол му е името на селото...

Пак прощавайте, ако нещо - кофти думи съм използвал...



прост селянин, ама много прост ви казвам !