|
Ех, има тук умни и морални хора, та моля, помогнете ми !
Зове ме нещо към село, но и мъчи ме тоз въпрос трагичен -
да колям или да не колям ?
Ножът е наточен, но в ръката няма сила...
Ще изведем в събота сутринта тримата - баща ми, брат ми и аз - прасето от леговището му, то ще квиииииичииииии. Баща ми ще го гали по врата и ще му казва "оооо, Парчо, не бой се, не бой се, няма страшно, оооо, Парчо, не бой се...". Ще прокараме въже през муцуната му, ще му вържем краката, ще го гътнем тримата, ще го държим здраво, то ще квииииииичиииии до небесата, онзи отгоре ще гледа невъзмутим...
И тогава един от нас, в ръка със зловещо сребристия нож, с бързо, силно и точно движение ще трябва.....оооох, ръката ми трепери, не улучвам клавишите...
Ех, иска ми се да живея по кристално-чистите правила, писани тук във форума, ама не мога, най-много стъклен да стана...
После този със ножа, след като..., ще обърше челото си с кървава ръка и ще каже тъжно "Ех, още една невинна душа взехме...", а онзи отгоре ще гледа и нищо няма да ни казва...
Ех, мъка, безпросветна мъка...
Ха помогнете ми де !
Идат празници. Драматични празници....
прост селянин, ама много прост ви казвам !
|
тежка морална дилема
