|
"Нюк като брат? Човече ти или си луд, или не си чел внимателно."
Вероятно съм Луд, напълно, чел съм вестници и това ме подвежда.
Христос на кръста, поглежда към Петър застанал до Мария майката, и им казва: Петре, погледни Мария, тя е твоята майка-Майко, погледни Петър това е твоят син!
И без да се усетя си позволих да ти кажа: Руже, Нюк е твоят брат!
Исус го разпънаха щото е луд и не е чел правилно, а моят кръст е срам за мен, че не съм нормален в обществото и в клуба.
Вярно е, Луд съм
Но все още мога да говоря и да пиша тук...: Имаш пет пръста на ръката си, като пръсти еднакви ... и маникюрчета им слагаш, но пък различни по големина и форма, и отлично ни служат, на целият ни организъм служат....също като ти и аз и Нюк, и другите....уж еднакви, но различни.....
В думите ти ти яко дъниш с чук върху Нюк, /то стна правило в клуба/ щото бил различен, сега си избери един пръст от ръката си, който сама да отсечеш по причина че е различен???? Сечи не бой се?
Сестро, Нюк е твоят брат и син , Нюк, Ружа е твоята майка и сестра?
Писал съм...живях с голямо куче 10 години неразделни, абсолютно, спеше с мен в леглото, кален, всяка вечер банята, аман, в люти битки, то операции, лекари, кръв и чудеса, залавян и многократно бягал от клетки, поне 6 пъти умира пред очите ми след битки.., беше роден воин! и накрая....умрял далеч от мен, напусна ни и не се върна, вече ме е страх и не желая такава близост и вярност, обич-Страх ме е!
...И както винаги при мен се случва ИЗПИТ, ИЗПИТАНИЕ- преди два дена, сутринта излизам в дворчето си да си пия кафето, и отвътре чувам как вън Пътничката си говори мило мило с някого???!!!
И какво да видя-ловно малко кученце самата красота, безмерно радостно върти опашка и подскачайки се радва, "подкупващо" естествено...все едно ни казва : ВЗЕМЕТЕ МЕ, много ви обичам, много ви моля, вземете ме у вас!
Пътничката ме разбера, аз също зная, че и при нея е същото, тя мълчи и се прибра в къщата, а аз пия кафе и мисля, мисля, мисля, и много ме боли.
"Скарах" му се строго, то веднага ме разбра и легна на три метра от мен и ме гледа право в очите.....и аз го гледам намусено и строго...и то се разплака...със нежно скимтене, не със сълзи... сълзи имам аз сега докато ти го споделям.
И точното решение какво да направя се появи внезапно в главата ми..нали съм луд.
Влизам в къщата и в молитвеният си кът се моля....да не казвам на Господ, на Битието да го наречем, се моля: "Моля Ти помогни ми, знаеш обичам животните, и те ме обичат, но не мога, нямам сили да поема отговорност за това прекрасно кученце....Вярвам в Теб, че всичко е от Теб, моля помогни ни, и на мен и на животинчето"
И ми се даде следното: Взимам голям кокал с пушено месо, преди да го изпратя, да го нахраня....помириса го и тръгна след мен, изведох го от двора, само пред външната врата /ДАДОХ ШАНС, ако е писано да влезе пак и да не го връщам/ и му дадох кокала, с пожелания Бог да го води и пази...не го захапа алчно гладно, затисна го с лапа и ме погледна в очите с разбиране..всичко разбра.....
Повече не го видях...имам съмнения, че е било холограма, а не истинско...
Руже, Нюк е твоят син, Нюк, Ружа е твоята майка.
А това моето тук не е мнение, а е Изповед!
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!Редактирано от samson на 26.10.25 21:26.
|
Re: Романс скам... [re: RujaKaramfilova]
