спомен от любимеца ти АлЙо / Контакти / Поколения / 40-50

".... На 17 август 2013 г. седмичникът "Демокрация", на който бях главен редактор, публикува статията на Христо Бурдев "Цена и цинизъм в продажбата на "Нефтохим" АД". Ще предам съдържанието й накратко.
И така.
Авторът припомня, че през май 2007 г. Литва продава на полската рафинерия "Орлен" своята рафинерия „Мазейкиу Нафта”, след като в нея е избухнал огромен пожар, щетите от който са оценени за над 50 милиона щ.д. Има подозрения, че това е руски саботаж. Високопоставен руски политик предупреждава литовците, че са направили голяма грешка като са избрали полска петролна компания за продажбата, а не руска. За горялата рафинерия поляците заплащат 2 милиарда и 340 милиона щ. д. И логично следва сравнението.
През 1999 г. правителството на ОДС с премиер Иван Костов продава 58% от българската петролна рафинерия „Нефтохим” АД на руската компания „Лукойл” за 101 милиона щ.д. Елементарната аритметика показва, че след като 58 % са продадени за 101 милиона щ.д., то цялата рафинерия е оценена на 174 милиона щ.д. Така спрямо платеното от поляците за литовската рафинерия се получава смущаваща разлика от 2 милиарда и 170 милиона щ.д. И Христо Бурдев логично задава въпрос: "Колко може да е загубила България от продажбата на "Нефтохим" АД?
Разбира се, той пояснява, че литовската рафинерия е построена няколко години след нашата и нейният преработвателен капацитет е 15 млн. тона годишно, а на „Нефтохим” е около 10 млн. тона. Литовската рафинерия е по-голяма с една трета от българската. За да се получи приблизителната цена на „Нефтохим” трябва да се извади една трета от цената, която Полша е заплатила на „Мазейкиу Нафта”. Получава се около 1 милиард и 500 милиона щ.д. Но когато се коментира реалната цена на бургаската рафинерия не трябва да се забравя и факта, че правителството вече е било опростило на „Нефтохим” АД 170 милиона стари дългове. И авторът прави вярно заключение: от продажбата на „Нефтохим” АД България е загубила около 1 милиард и 400 милиона щ.д.! Българската рафинерия е била продадена на руснаците приблизително петнадесет пъти по-евтино, отколкото струва! Чудесен подарък, който си заслужава наздравицата със "Советское игристое".
Христо Бурдев прави и още едно сравнение. На 25 януари 2008 г. Сърбия и Русия подписват договор за продажбата на 51 % от сръбската петролна компания „NIS” („Нафтна индустрија Србије“) на руския гигант „Газпром Нефт”. Цената, която руснаците плащат, е малко над 588 милиона щ.д. за 51 %, което означава, че тази нефтопреработвателна компания е оценена на 1 милиард и 176 милиона щ.д. Общият преработвателен капацитет на двете продадени на руснаците рафинерии в Панчево и Нови Сад, които са част от „NIS”, е 7,3 млн. тона суров петрол годишно. Капацитетът на рафинерията в Бургас е около 10 млн. тона, което означава, че сръбската компания е с около една четвърт по-малка от нашата, но е продадена далеч по-скъпо. И излиза така, че ние сме продали на руснаците своята рафинерия седем пъти по-евтино в сравнение с продажбата, която са направили сърбите. Руснаците плащат на Сърбия 588 милиона щ.д. за 51 % от сръбската нефтопреработвателна компания, а за 58% от българската рафинерия заплащат 101 милиона щ.д.
Ако днес се реализира такава сделка, то със сигурност мнозина биха казали, че тя вони на корупция. В парламента тя ще се дебатира, граждански организации ще настояват прокуратурата да се самосезира, ще има и протести. Със сигурност фейсбукари ще я сравняват с прославутия "Боташ", а ранобудни репортерки щяха да вирят микрофони и да питат за Пеевски. Със сигурност щеше да се отвори работа и на Антикорупционната комисия, а след нея и на съда. Но края но 90-те бе друго време. Повече вълнения предизвикваха информациите от Мадрид за намеренията на Царя. И тази сделка мина метър.
Христо Бурдев припомня също така, че през 2003 г. в Полша избухва голям корупционен скандал. Германският вестник „Ди Цайт” публикува статия, в която се твърди, че компанията „Лукойл” се е опитала безуспешно да купи рафинерията в Гданск и е предложила чрез посредник подкуп от 5 млн.щ.д. на тогавашния полски президент Александър Квашневски. Но това става в Полша. Как е било у нас никога не ще узнаем. По принцип корупцията не винаги успява и явно в Полша на „Лукойл” не им е провървяло."
Защо се чудим за политическитите лупинги на ПП-ДБ?