|
Ма да бе, то и на теб да ти се впиват десетки заострени шипове от стомана във врата, и ти няма да усещаш нищо.
А тая теория как навърта по 15 км в квадрат със страна 40 м и затова няма нужда всеки ден от приключения в гората на друг я пробутвай. Това е се ено да изпразниш един олимпийски басейн като този в техническия и да го затвориш кучето вътре с храна и вода, пък то да си тичка вътре.
Виж ся, имам едно предложение за теб. Има един апликейшън за андроид, map tracker. Изключваш си баттери протекшъна, включваш приложението на изхода от палата, бъхтиш и накрая го изключваш на входната порта, и ти записва с жипиеса върху карта трасето и колко км е, като бонус ти отбелязва и колко ккал си изгорила от плоското дупенце. Трасирай го това митично трасе в гората, където уж пращаш секи ден Карамфилов на поход, и поствай картинката от екрана на телефона да видим колко км ще излезе. Щот аз като знам на мен десетарата колко време ми отнема и какви мехури ми се образуват чат-пат по петите, а и както сте на по 65 ли беше, колко, с твоя партньор, да ти кажа, повече от 3-4 км, мааааааксимум 5 км не му давам. И то като имаш предвид, че на тая възраст Горан трябва да ги върти по 2 пъти на ден ежедневно такива трасета.
Ет ти ги на мен моите:
Това вляво е към панорамата. Коя панорама? Снимката по-горе... Път през поле и накрая около 30 минути през иглолистна горичка. Пълно с костенурки и фазани, даже и сърни сме виждали. Вдясно е екстендед с детур на изток към фермата за трюфели. На това трасе сме ходили сутрин, вечер, преди обяд, даже и през нощта на пълнолуние с фенер. Площ около 25 км2, от която видяла е всичко и я познава като дланта си, това си е нейна територия. Късата версия всеки ден, с изключение на дъждовните дни +1 ден след това, когато е кално, но ексшепшън. Дългата версия с детура 3-4 пъти годишно, кога тати е понасъбрал повечко сили и предстоят дъждовни дни, през които си ближе раните по краката от мехурите.
Ет ти го и плажното трасе. Ходим с кола близо до морето и оттам кеф ти чайки, кеф ти плуване... 12 км кат стой та глей. Това е дългият вариант, при който слизам с колата с моите старци и се връщам до вилата пеш, а те после се връщат с нея.
Това е флюлин, панелката, затвора, мъченията... Облагороден парк, който сме минанали надлъж и нашир по всяка една възможна пътечка, за която се сетиш, и сме срещали всяко едно куче, което е стъпвало в тоя парк за последните 3 години. Някои от тях вече не са между живите, но сме ги виждали. Трасираното е само в "горната част на парка", където предпочитаме да ходим, тъй като е по-усамотена и с дърт роуд пътеки, а не с асфалт, но и долната част сме я превъртяли от край до край. Сутрин в периода 5:15-6:45 (макс до 7, когато градът вече е гръмнал): дългата версия вляво сутрин, късата -- вечер... Отново с изключение на дните, в които вали +1 ден след това, през които ходим в долната част по асфалтовите алеи. Дъжд, сняг, порой, 0-ва видимост мъгла -- няма значка... На 100 л/м2 сме ходили, и на -20С сме били, само торнадо не е виждала. Симфоничен концерт от стотици видове птички с шум на река и дори патици... Флюлин!
Та и оттук изпадат още ени 10-15 км2. Ся зимата мисля да я заведа на трек и на Витоша -- ет ти ги още ени 20-25 м2 територия.
Ет ти го и трасето в Добрич:
И във Варна ходихме това лято да видим нейния годеник Отто. Живот и здраве, догодина и до Мусала ще отидем.
И ако се чудиш какво прави през останалото време в панелната килия, ми тва прави:
Та така. Това куче има 10-12 години на тая земя... Колкото повече му дадеш и покажеш от нея за този кратък период, толкова по-добре. Едно е да искаш, друго е да можеш, 3-то и 4-то да го направиш. Ти за момента си на ниво искане. Ще ти се да е перфектно гледано твоето куче, ама нерде Мира, нерде Горанчо... Зимата обмисляше да го оставиш вързан за 2 седмици, докато карате ски, помниш ли?
|
Re: Романс скам... [re: RujaKaramfilova]
