|
И в нашето семейство има една крилата история за гърне на масата. Ще имам ли време за дълъг разказ... хайде да се опитам да скицирам...
Предисторията, мизансценът иначе казано е това че майка ми като млада булка влиза в семейство с големи претенции. Жилището ни и животът в него е изтъкан от правила- това не е за там, така може, така не, тогава се чисти, тогава се пере, не се шуми, не се тича, тези чаши са за тогава, не- пръсти по бюфета, дантели по камината, вилиците и лъжиците се лъскат, празници, икони, свещени гости, какво ще кажат съседите... бе имението Даунтаун ряпи да яде. Майка ми с нейното страховито чувство за хумор и стоманения си характер променила това в десетилетията по-късно (и слава Богу!), но като младо момиче влиза ни повече, ни по-малко в един мавзолей, където върховните жреци гледат строго и простъпките са във фокуса на осъдителната присъда дни наред.
В тази стерилност, досещаш се вече какво предизвиква бебешкото гърне на сестра ми върху масата за хранене.
И досега като си представя реакцията на Баба и ме хваща смях. Било е нещо средно между бурята Катрина и апоплектичен удар. Майка ми казва, че в този момент е имала прекалено много работа за да обърне особено внимание, но раздраната до кръв аристократична същност на този дом такова нещо не може да отмине. До края на деня старшата пазителка на нашите семейни ценности успяла да я вбеси до онова нажежено бяло, което прекрасно познавам. Освен това дядо ми бил посрещнат за обяд с арията на обидената Грация, а някой вероятно се обадил и на баща ми в неговата служба, защото вечерта дори и той се прибрал съответно подкован.
Човек би рекъл, че нещата са решени и на младото невъзпитано момиче не му остава друго освен да изслуша конското и да се оттегли за пост и молитва, обаче в сметката на това уравнение липсва майка ми.
Тя е пословично гнуслива, до степен на рефлукс в някои случаи, така че когато им заявила, че не само че гърнето в онзи случай било по-чисто от самата маса, ами и от чашите, и от чиниите за хранене било по чисто. И в доказателство тя ще сложи на баща ми да вечеря именно от това гърне.
Мога да предполагам, че горката ми баба се е разминала с инфаркт само заради присъствието на висша сила в онзи момент. Иначе не виждам как е станало.
До сервиране на вечеря в детско гърне не се стигнало, но майка ми сериозно се наканила демонстративно да пие вода от него, когато баща ми спрял да се смее, избърсал си сълзите и най-накрая е успял да се намеси. Дни наред са му били обидени, не само баба ми и дядо ми, ами и майка ми, така че в края на краищата той го е отнесъл.
Вероятно не за първи и далеч не за последен път.
Повече от 30 години по-късно той все още не вярваше, че тя наистина би пила вода от онова гърне, а тя все още го уверяваше че щеше.
П.П. Извинявам се на всичко, които ще прочетат! Писах го в почивките между други работи и съм загубвал нишката на мисълта си повече от два пъти, да не говорим за грешки...<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Green Light на 17.10.25 10:06.</EM></FONT></P>Редактирано от Green Light на 17.10.25 10:51.
|
Re: Що е пърформанс? [re: MilaO6]
