|
Мдааа, отдавна съм забелязала, че пърформансът на много хора действа по този начин, така че споко, не си нито пръв, нито единствен в това отношение
Ти пак реагираш без пълно отхвърляне или отричане, както обикновено правят много хора с нещата, които не разбират. Дори не казваш "не ми харесва" като синоним на "не го разбирам". Обикновено хората не харесват нещата, които не разбират. Аз, слава Богу, от малка съм се приучила, че да не харесваш и да не разбираш нещо, не е едно и също.
Може на пръв поглед да изглежда странно, но има много неща, които не разбирам докрай, но харесвам. Например, физиката и квантовата физика в частност. Обожавам я, въпреки че хиляди неща в нея не ги разбирам. И въобще, науката. Падам си по всякакви научни открития, по всякакви странности в математиката и прочее, въпреки, че са ми "тъмна Индия"
Сега за пърформанса.
Защо пърформансът те обърква теб и много други? Защото не е традиционен театър, няма задължително сцена, такава, каквато асоциирме с театъра. Няма декор или сюжет, каквито сме свикнали да виждаме и главно - да асоциираме. Публиката не винаги знае кога започва и кога свършва "представлението".
Самата публика често участва в "представлението" , но без да разбира или просто преминава покрай него и артистите, без да е ясно кой е "зрител" и кой е "участник".
Пърформансът често работи с метафори, символи и действия, които не са очевидни на пръв поглед. Много хора ги възприемат като "нещо, което просто се случва", без да виждат художествения му замисъл. Когато пърформансът е денонощен или разположен в градското пространство, като "Одисея" на "Витошка", хората може да го пропуснат, защото не търсят изкуство и театър там, където не очакват - на улеварда, на улицата, покрай кафенетата и магазините.
Пърформансът изисква наблюдателят/зрителят да се "отключи" от очакванията за сюжет и актьори и да възприеме действията като художествено послание. Това е форма на изкуство, която работи чрез присъствие, съвпадения и символика, а не чрез директен линеен разказ в затвореното пространство на обичайния театър, където само като попаднеш в него и вече имаш очаквания за сцена - зала, актьори - публика, драматично сюжетно действие - зрителско възприятие. Такава е културната рамка на много хора - за традиционен театър. Пърформънсът разбива тази рамка.
Това много прилича на ситуацията с първото театрално представление пред селяните, които нямат изградена културна рамка за "художествената илюзия и фикция" и изживяват ставащото на сцената като реалност. Или първата филмова прожекция на идващ срещу зрителите влак и как те хукват от залата, за да избегнат сблъсъка. Но след няколко представления и/или прожекции тази културна рамка се изгражда и човек започва да разбира условността на ставащото на сцената и на екрана.
При пърформанса процесът като че ли на пръв поглед е обратен - ние трябва да разрушим една културна рамка, за да разберем ставащото около нас. Под въпрос е обаче, дали си изграждаме нова културна рамка на възприятието и каква изобщо е тя? Това е въпрос, който лично аз си задавам. Защото, според мен, пърформансът "бяга" от създаването на нова културна рамка и разчита на разрушаването на всякакви рамки, но запазвайки идеята за художествен замисъл.
Т.е., представи си, че градът и улиците са сцена, а обикновените неща — легла, столове, завивки — стават участници в историята. Артистите живеят с това, което обикновено е ежедневието, но го подреждат като разказ, в който си поканен да участваш и ти, докато минаваш покрай тях. Как участваш - просто като преминаващ безкрайно учуден гражданин или като смутен, изненадан, уплашен, стреснат и пр. Може пък да си отворен и любопитен, да решиш да поседнеш и да се огледаш, да видиш като как те възприемат отстрани другите преминаващи и да наблюдаваш реакциите им и т.н... ситуациите са нережисирани, неочаквани, изненадващи, нелепи, смешни, развеселяващи, натъжаващи и пр...
Пърформансът е форма на изкуство, при която градът, улиците и всекидневните предмети се превръщат в сцена. Специално във "Витошката Одисея" артистите просто присъстват в пространството около нас — понякога движат мебели, понякога стоят неподвижни, понякога взаимодействат с минувачи. Няма фиксиран сюжет и няма задължителен начин да го разбереш. Случва се и без да го разбираш или харесваш:-))
Важно е любопитството. Всеки момент е художествен и ти си част от него просто като присъстваш. Може да се чувстваш объркан или леко напрегнат — това е част от преживяването. И точно в това е магията на пърформанса: той разширява начина, по който възприемаме света около нас и границите на възприятието, разкрива невидимите пластове на реалността, които често остават скрити за обикновения човешки поглед.
Не е задължително нито да го разбираш, нито да го харесваш, нито да участваш в него. Но можеш да се окажеш участник без сам да знаеш и разбираш, преминавайки покрай него:-))))
Дано поне малко да съм успяла да я обясня тази "постмодерна измишльотина", пърформанса
Редактирано от MilaO6 на 15.10.25 22:43.
|
Re: Що е пърформанс? [re: Green Light]
